автор: ladyinblack

Самотата е рицар без броня,
зимен полъх в горещи лета.
Нежността няма как да догоня,
щом си тръгна оттук без следа.

И на празник познатото "ало"
вече друг абонат ще зове...
Не дъха ти – ще спи одеало
върху хладните ми рамене.

Не целувка, на гръмка аларма
ще ме буди с хрипа си познат.
Все едно е – сезон или карма
са причина за този обрат.

Кратковечните клетви отдавна
излиняха от тежки слани.
Гордостта е горчиво безславна
и от нея живот не кълни.

В пепелта на безброй нелюбови
се разсипа солта от сълзи.
Там на сляпо душата ми рови
и дано някой ден изпълзи.

м.белчева