автор: iszaard

Мислех си, че йезуитите са останали в далечното Средновековие. И слава Богу, казвах си дълго време, всеки път прекарвайки мислено пръсти пред гърдите си в защитен знак. Какви поразии са извършили само тези „свещенодействащи” агресори. Та като се спомене думичката йезуит, настръхвам. Първите ми асоциации са свързани с горящи човешки меса,
опожарени книги, извратени мъчения, обемни картинни описания на „блудства със Сатаната”, толкова обстойно нарисувани, че биха могли спокойно да „засрамят” някой съвременен порно сайт. Не се шегувам. А зад стряскащото лицемерие - нарушение на всички Божи заповеди, без изключение!
Съвсем оправдано, освен историческото си значение на член на известния на мнозина монашески орден „Исусова дружина”, от векове думата йезуит има и чисто човешко, междуличностно – лицемер, подлец, интригант и прочие. Можем само да си представим причините за това, но колкото и да се стараем, все няма да сме изчерпателни.
Йезуитщината се състои в едно основно нещо – лицемерие, зад което стои безогледно преследване на цели, обикновено чисто материални - имотни облаги, придобиване на власт, манипулация на околните заради себеутвърждаване. При това на всяка цена, дори и физическото унищожение на набелязаната „жертва”.
Та мислех си, че отдавна сме се „простили” с тези „чада божии”, но уви. Оказа се, че ги има и днес и при това се чувстват от добре по-добре.
Без да задължавам някого да приема за даденост прераждането, поради самата устойчивост на човешките нрави може да се предположи, че в епоха на дехуманизация и всеобщо объркване, в момент, в който мнозина се питат какво е това „Краят на света” и наистина ли ни очаква глобална катастрофа, едни такива личности ще прораснат като бурени, предлагайки „спасителни за душата методи”. За душата обаче, която всъщност не знаем какво трябва да представлява и има ли я изобщо, освен като вторична функция на централната нервна система.
Та може да се предположи, че такива едни индивиди, йезуитите де, ще се чувстват най-добре в духовните общества, пардон, в псевдодуховните. От тях биха излезли едни чудесни псевдомесии, псевдопророци и прочие отрепки. От тях биха излезли обаче и едни чудесни духовни жигола, понеже и такива има, защото всеки, който „продава” личното си обаяние с цел имотна или някаква друга изброена по-горе облага, не е нищо друго освен един жиголо, просто предлагащ малко по-фина „стока”.
Тези същества са способни на всичко. И точно така постъпват. Ако са членове на някое „духовно” общество най-важната им цел ще е да вербуват нови членове, за да печелят авторитет пред ръководството. Това не е никак трудно за хора, които си вярват без остатък. Забележете, те не вярват в нищо друго освен в самите себе си и точно затова са така неотразими. За кого обаче?! Обикновено за самотните и обърканите, за хората без самочувствие, без воля и без достатъчно знания за живота. За такива индивиди йезуитите се превръщат първо в „духовен елексир”, а след това в палачи – жестоки до безкрайност, защото такава е тяхната същност.
Поредният житейски абсурд е, че хората са склонни да вярват на онези, които сами си вярват, и много трудно различават истината от лъжата, добро от зло, правда от неправда и прочие. Всичко това е идеална арена за спекулации, всичко това е ловене на риба в мътни води. И този своеобразен риболов винаги е успешен. Е, почти винаги...
Има обаче няколко признака, по които може да се познае дали един човек е йезуит, т.е. дехуманизиран индивид, втвърден до крайност в своя егоизъм.
Първо: Не му ръкопляскайте. Веднага ще ви заклейми.
Второ: Посочете му негов недостатък. Веднага ще ви намрази.
Трето: Извинете му се. Веднага ще ви презре.
Четвърто: Споделете му за някаква своя беда. Веднага ще ви изпрати „да пасете овце”.
На този човек не му пука за никой друг, освен за него самия. Та ако някой реагира агресивно на всичко, освен на ръкопляскания, знайте, че си имате работа с йезуит. И много, ама много се пазете!