Съзирам в техните очи-пресметливост, злоба и алчност. Съзирам това, което от Себе Си, опитваш да скрият! Питат ме как може да се държа и да съм като "малко детенце"... Погледът ми, любими, искат да ми го откраднат! Не знаят, че следва да си се сблъскал веднъж с Безкрайното и неизразимото, за да си го заслужиш! Съзирам "всичко" онова, което искат от Себе Си да скрият...
Съзирам толкова болка и тъга. Съзирам това, което те самите знаят, че е там, но е по-лесно да се оглеждаш в чужди очи. Съзирам любими това, което ми липсва... Толкова ми липсва да съзра онази дозичка неподправена лудост, която всеки път в очите ти засичам да присвятква... Когато се усмихваш или с глас, смееш, огнен си, Скъпи!!! Нещо, което те никога няма да имат или опитат се, даже да разберат!!! За какво им е?!? Те избраха да си живеят в лъжите... А АЗ избрах ТЕБ, макар че на моменти ми е трудно да разбера, кога се шегуваш и кога истината ми говориш, но съзра ли "искриците ток". последвам те... Готова съм и на край света да дойда с теб, И ИДВАМ!!!!!