автор: Rodenavlotos

Докато хвърляш във камината дърва,
за да затоплиш зимното си тяло,
ако случайно замирише на трева
и нещо безвъзвратно отлетяло,

ако следобедният билков чай
те парне с вкус на мента и на риган,
навярно някой е при теб. И знай,
така ще те спохождам винаги,

дори когато няма да ме има.
Ще бъда мирис на трева дори,
когато в теб е безнадеждна зима
и само пукотът на борови кори

ленивите ти мисли ще тревожи.
Ще бъда лятото ти още неродено
и няма с теб да пия чай, но може
да осветя душата ти в зелено.