автор: ladyinblack

Мишена съм – стреляйте в мен напосоки
и нека кръвта от стрелите изтича...
Спасение няма във свят на безоки,
решили, че точно така се обича...

Нека бъда оброк за човешката черква,
да окапе от грях и последния косъм.
Всеизвестният край гордостта ми зачерква
и не искам да помня коя и защо съм.

Хубостта ми дано е от завист проклета,
както ласките мъжки, от милост дарени.
За достойни залози бях навярно заета,
а за пробези нови съм с нозе изморени.

Самотата без време тленността ми измерва,
осъдете ме днес – без закон и присъда.

Ако в този живот избера да съм жертва,
то през другия, зная, потисник ще бъда...

милена белчева
19.1.13