автор: sineva

В памет на майчицата ми!

Миг на отчаяние...
Мракът халоса светлината
и преде кошмари...
Луната и звездите наопъки светят.
Цялата съм мокра!
А дрехите ми тънки.
Калта по мене хвърля страхове.
Капаните на мрака около мен гнездят.
Блъскам се в тях - комоциото
душата ми човърка.
Дишай, дишай, дишай мамо!
Цял наръч въздух съм набрала
и пътя ти постилам...
Говори, говори, говори, мамо!
Как крещят очите!
Мъката забива лют кинжал в мен.
Не искам да те давам мамо -
в очите си те скривам!
В сърцето си те слагам мамо -
да си жива там!
Един отронен лист пада към земята...
Господи! Пусни слънцето!
Ореол от светлина.
Една виола подхвана песен за светица...
Душата и се завърза за звездите.