автор: eres

...Притъмнява.
Наоколо всичко е бяло.
Бели призрачни тополи.
Две.
Бял е и моят далечен дом.

Бяла е душата ми на дете.

А над земята -
и бяла , и чиста-
реят се, реят се, реят се
рой
бели
снежинки
сребристи.

Нощта бавно притваря клепачи.
Запилял се е вятърът скитник.
На главата ми-
пухкаво бяло калпаче,
а под миглите снежни-
блещукат звездици…