Ще гледам назад и ще търся надежда,
с коси разпилени от вятър…
Ще бъда слепец, който с радост проглежда
в измислен от нимфи театър.
И в странстващи влъхви, с тъга ще превръщам,
забравени чувства… и песни,
ще търся утеха, с очи ще прегръщам
и трудни победи… и лесни.
Ще гледам назад, даже нощем ще бродя,
да търся познати моменти.
Към теб ще вървя, сакат ще проходя,
разкъсан на куп елементи.
Защото веднъж се обича и мрази,
веднъж на хиляда години…
Цветята умират в прокълнати вази,
без слънце и утрини сини.
Без оня копнеж, в който всеки намира
крайъгълен камък и сила…
Забрави ме някой, и май не разбира,
че липсата дух е родила!!!