Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 449
ХуЛитери: 1
Всичко: 450

Онлайн сега:
:: lirik1

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСукуб
раздел: Избрано проза
автор: Vova

- Съжалявам... – каза тя и затвори вратата след себе си.
Остави го вътре гол, ням и празен...

Нищо ново. Тя е сукуб. Те всички са обречени да я обичат. А тя винаги си тръгва...
Сега ще отиде в същия бар, ще седне на същия стол, ще поръча същото питие... единственото ново ще е жертвата. Всъщност не – ще бъде същата жерта, просто ще е облечена в ново лице и може би ще има ново име... но какво значение имат имената – тя и без това винаги ги забравяше...

- Обичайното ли? – попита я барманът и и се усмихна
- Да.. но нека е двойно.
- Не изглеждаш щастлива ...
- Глупости! Аз съм щастлива. Аз мога да имам всичко. Аз съм сукуб.
- Какво е сукуб?
- Няма значение.
- Красива си...
- Това е сукуб ...

- Мога ли да ви почерпя? – /някакъв... те винаги се появяват.../
- Винаги сама плащам питиетата си! – отговори тя и се приближи до него – но можеш да направиш друго...
- Каквото поискаш!
- Целува ми се с теб....
Това беше... Целуна го. Той вече не съществуваше. Можеше да мисли единствено за нея – очи, които го поглъщат, устни, които горят всяко кътче от душата му, ръце, които грабят от света му! Трябваше да я има! На всяка цена....
...
- Съжалявам... – каза тя и затвори вратата след себе си.

И отново същия бар...

- Двойно? – попита я барманът
- Отново ли не изглеждам щастлива?
- Къде е младежа – изглеждаше впечатлена от него снощи?
- Някъде там – при останалите – опитва се да оцелее след мен...
- Много бързо го заряза...
- Аз съм сукуб – аз никога не оставам.
- Никога ли не се чувстваш сама?
- Видя, че нямам проблем ако искам да не съм сама...

- Здравейте... Вие... сте невероятно красива... аз бих искал да ви напиша поема.... /да... те винаги се появяват.../
- Можеш да я напишеш с устни върху тялото ми...
Край. Него вече го няма.....
....
- Съжалявам... – каза тя и затвори вратата след себе си. ...

- Не се ли изморяваш понякога? – попита я барманът
- Защо да се изморявам?
- От необичане..
- Те всички ме обичат! Аз съм най-доброто, което някога им се е случвало!
- Не говорех за тях... Ти обичала ли си някога?
- Аз съм сукуб. Аз не обичам. Аз им създавам светове – такива, за каквито не са дръзвали дори да мечтаят!
- Но това са твоите светове, не техните...
- Не виждам да възразяват...
- Как можеш да твърдиш тогава, че те обичат?
- Така е устроен света приятелю – обичаме само представите си за хората. Но аз съм сукуб и мога бъда всякаква!
- Не можеш да бъдеш всякаква!
- Нима! И каква не мога да бъда?
- Не можеш да бъдеш просто жена....
- И кому е нужно – разсмя се тя... имаше най-звънкия смях и най-красивата усмивка, която някой някога е виждал.. – те всички имат своите жени! Онези, които отдавна вече не ги вдъхновяват, онези, които са забравили как да изкушават мъжете си!
- Да ... и онези, до които те се прибират, когато ти заспиваш и се събуждаш сама...
- Аз съм сукуб! Аз мога да имам всеки! И така лесно и толкова бързо! Хайде избери ми някой!
- Няма нужда... Виждам, че можеш... просто се чудех не ти ли се иска понякога да си просто жена..

- Извинете... /рано или късно те винаги се появяват.../- бих искал да прекарам нощта с вас...
- Разкарай се! ....
Тази вечер не беше в настроение... Стана и си тръгна....

И същият бар...

- Изглеждаш различно...
- Двойно! Какво ми е различното?
- Когато влезе не си набеляза никой...
- Ооооо май вече добре ме познаваш – отново се усмихна
- Защо си тръгна така снощи?
- Не бях в настроение...
- А днес?
- Днес всичко ще е наред...

Тя стана и започна да танцува... О колко жар и страст и първичност имаше в нея. Тя танцуваше и вече всички бяха в краката и. Тя владееше и светлината и мрака.... Тя... Тя беше необуздания крясък на вселената, миг на всепоглъщане... на опрощение и грях едновременно...

Не беше нужна дори дума за да си тръгне с нея. Мъжът просто я следваше....

- Съжалявам... – каза тя и затвори вратата след себе си.
...

- Радвам се да те видя! Така и не успях снощи да ти кажа колко великолепно танцуваш...
- Аз съм сукуб! Владея всяка част от изкуството на прелъстяването!
- Искам всъщност да те попитам нещо...
- Питай
- Би ли прекарала тази вечер с мен... – тя повдигна вежда - Не не не ме разбирай грешно! Пий с мен тази вечер – без секс и без да ме прелъстяваш...
- Защо? Страхуваш ли се от мен – тя отново се смееше...
- Страхувам се да – усмихна се и той – но всъщност по-интересно ми е да говоря с теб..
- Ок, става! И без това ми е скучно в момента... За какво ще говорим?
- Няма значение... За какво ти се говори?
- За теб!
- Ахахаххах – разсмя се той – няма да стане. Виждам те всяка вечер, забрави ли, знам как прелъстяваш...

Те се смееха... Смееха се и пиеха... Говориха за вселената и всичко останало.... Танцуваха ... и се смееха...
Беше най-хубавата вечер в нейния живот! За първи път тя не използваше властта, която притежава и се забавляваше с всяка частица от душата и сърцето си... Тя се смееше... Нямаше нужда да създава светове – те просто сееха безпорядък в световете на останалите...
Барът затвори и тя го покани вкъщи. Не беше канила никой в дома си, но не искаше тази вечер да свършва. Беше толкова забавно... А и тя е сукуб – винаги можеше да го подчини на волята си... Те пееха и се смееха... Той я целуна...

Сескът бе откровение на душите... Когато сукуб се отдава дори звездите се скриват смутени...

За първи път тя остави тялото си – голо и уязвимо във властта на неговите ръце...

За първи път не се събуди сама... Той я прегръщаше, а тя се страхуваше да диша, защото не искаше моментът да свърши...

За първи път тя не искаше да бъде никъде другаде....

Той отвори очи, погледна я и се изправи...

- Ти си просто жена....

- Обичам те... – каза тя

- Съжалявам... – каза той и затвори вратата след себе си.


Публикувано от aurora на 17.01.2013 @ 08:51:43 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   Vova

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

31.07.2021 год. / 05:48:44 часа

добави твой текст
"Сукуб" | Вход | 11 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Сукуб
от mamontovo_dyrvo на 24.01.2013 @ 02:27:54
(Профил | Изпрати бележка)
Първо ми хареса разказа-кой не обича неговия отбор да печели. Написан е с много майсторство. После се учудих, че автора не иска неговия отбор да печели...И разказа ми хареса още повече...


Re: Сукуб
от mariq-desislava на 18.01.2013 @ 12:54:48
(Профил | Изпрати бележка)
Хахаха, тъкмо се успокоих лъжовно към финала, че ще е хепиендно, пък то сукубчето си намери неочаквано майстора.:) Нестандартна идея, с много порядъчна емоция, прозираща по ъглите, а сескът много ме разхили.


Re: Сукуб
от ami на 25.04.2014 @ 18:13:45
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
ахахх, като двойно питие ми дойде:))


Re: Сукуб
от zebaitel на 17.01.2013 @ 09:04:41
(Профил | Изпрати бележка)
Е, ако ставаше така лесно! Интесен разказ!


Re: Сукуб
от anonimapokrifoff на 17.01.2013 @ 09:43:04
(Профил | Изпрати бележка)
Всеки си намира майстора. Хубав разказ.


Re: Сукуб
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 17.01.2013 @ 09:56:19
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че прочетох!


Re: Сукуб
от Milvushina на 17.01.2013 @ 10:28:52
(Профил | Изпрати бележка)
Когато сукубус срещнал инкубус... :)

Да! Хубав разказ!


Re: Сукуб
от Heartfelt на 17.01.2013 @ 12:56:55
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ми много! Браво! :)


Re: Сукуб
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 25.02.2013 @ 16:03:28
(Профил | Изпрати бележка)
Интересен разказ! Поздрави!


Re: Сукуб
от Tzeck на 18.10.2013 @ 19:14:13
(Профил | Изпрати бележка)
Досетих се за бармана, но това не отне от удоволствието от четенето :)


Re: Сукуб
от sradev (sradev за пощите go2.pl wp.pl) на 22.10.2013 @ 12:01:16
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
да, някои твърдят, че когато сукуба събере семето, то го дава на инкуба