автор: vilvar

Земите в мен останаха неразорани,
ручеи напиращи не задоволиха жад,
въглените си стоят неразгорени,
казват съм издънка на прогонен род.

Така и не разбрах предназначението
на механизъм странен с звук тик-так
поставен във гърдите ми, което
за някои ме прави роб, за други - бог.

Но пък съм в играта въдички и куки,
днес съм подбраната прецизно стръв,
а утре кордата опъната между намотки,
уловът - за някой друг, ей тъй - за спорт.