автор: Rodenavlotos

/„Сега скрежи над мен/ и януарско слънце/ притваря моите клепачи./ И стапя се скрежът/ прокапва –/ в сълза пресътворен”/ - Михаил Гунчев

Скрежи...- ефирна и безкрайно лека
е тази думичка, от теб събудена.
Отлита на мига, едва изречена-
възкръснала сред зима пеперуда.

Скрежи... не само вън- и в нас самите,
но нямаме криле на пеперуди.
От себе си не можем да отлитнем,
но можем да присъстваме на чудото

на вдъхване живот на какавидата,
заспала под притворени клепачи.
Ако случайно слънцето я види,
не само скрежът в нас ще се разплаче

и прероди в сълзи пречистващи,
но ще роди един сезон без име,
през който всичко вече е разлистено.
А може лятото да е сменило зимата?