Тогава се прокрадна като звън.
Премина през тревожните ми мисли.
Далечно като споменче от сън,
потрепваше камбанено и чисто.
Гласец на птиче, сгънало крачка
/едва ли в този студ реди отскоци/,
по чудо оцеляло досега.
Накара в мен да звъннат сто потоци.
Затърсих го в унилия клонак.
Душата ми потрепна в нежен полет.
Тъгата ми потъна под снега.
Разтърси ме предчувствие за пролет!