автор: glishev

на стария чиновник кир кавафис
тъй много му се искаше да бъде
очарователен александрийски юноша
така че пишеше прекрасни тъжни стихове
заглеждаше фелахските момчета
и всяка вечер мъничко умираше
не сме ли същите със закъснение
прищяват ни се храбри абордажи
и кораби коне и дирижаблища
единствено извън работно време
си спомняме това, което искаме
китарите и сабите и виното.
но всеки ден във десет-деветнадесет
сме хрисими и кротко позитивни сме
изпълнени със сър мадам" и радвам се
да бяхме на олимп или валхала
пак щяхме колесници да паркираме
подвижни мостове да спускаме с любезности
и само нощем на полетата хартиени
същински лъвове сме съдбини решаваме
на царства и народи омагьосани
поети сме изящно философстващи
сънуваме заслужено величие