автор: valchebnica

Сигурно защото те обичам,
утрото преглъща тъмнината,
сивеещите сенки се стопяват
и ражда цвят разлудналият вятър.

Сигурно защото те обичам,
пробягва път през дивите пустини,
чертае светлина под необята
и ляга пред нозете ми изстинали.

Сигурно защото те обичам,
забравата пред портите се спира,
наръсва с прошка сън и прашно минало,
отдъхва мълчешком и си отива.

Сигурно защото те обичам,
листата шушнат приказки и притчи,
в стогласа мъдрост дните се изричат,
и приласкават майчински.
Обичам те!
Обичам те!