Животът му бе равен като петолиние,
беше се научил да ползва всички
ключове, октави, ноти и междулинии.
Когато навърши пет десетилетия,
той осъзна, че малкото момче в него
е пораснало само с пет дни, а
душата му обитаваше пет планети...
Беше обиколил пет континента,
когато откри, че жената, която
търсеше, през цялото време
е живяла на пет преки от дома му.
Разпозна я в един странен петък,
когато слънцето светеше ярко,
а тя запъхтяна изпусна на ъгъла
сребърно пентаграмче. Подаде й го -
видя в очите й целия Млечен път
и себе си – порасналия хлапак,
обикнал за пет мига нейния дъх,
който затихна от възторг.
А измеренията тихичко и ритмично
разпяваха петзвучен акорд...