автор: kalin8

Чистя снега, затрупал каменните плочи на пътеката до портата. Греблото е вече за изхвърляне, но не можах да открия нищо по-свястно под навеса, дето е зад къщата. Почти съм стигнал до целта си…
… Няма смисъл да чистя пътеката до дворната чешма- тя и без друго е замръзнала кой знае от кога. Обръщам се… И в същия момент входната врата на къщата се отваря, а оттам изхвърча като бяла комета – само по една риза –Дани. Всъщност – на снега остава едно мое зелено яке, което бе наметнала на раменете си, но то се изхлузи още при първите и’ стъпки. Дори не го погледна…
- Чай!!! Много… хубав! (Намери думата!) – Подава ми порцеланова чаша, която не зная как оцеля при такава скорост по снежните камъни.
- Herzlichen Danк, Данче!- Опитвам се да си правя каламбур, но виждам, че няма да разбере… Рано е още!
- Нееее! Не данче! Данке!- Взема чашата и се пъхва ей-така- с едно рамо в шубата ми. С вкус на мащерка са тази сутрин устните и’...Прекрасни!
А снощи… Но първо нека прибера на топло това- сгушеното същество :
- Jetzt wieder nach Hause kommen!- Казвам почти като заповед (Бива ме за тия работи!)… И така- заедно завити в шубата, къде на четири, къде на два крака- в салона, позатоплил се вече от горящата камина в кухнята. След точно такова прибиране, изобщо не ми се връща обратно, но няма как…
- Мария, Петра… Ивана… - Тези имена произнесени от мен на ухо са достатъчно ясни и имат силата да накарат Дани спешно да влезе в кухнята, а пък мен – да се върна при захвърленото гребло. Да! И нали ви обещах…
Трябва да изчистя пътеката от снощния сняг, защото като си тръгваха, стринка ми рече:
-Дани, утре ни чакайте! Ще дойдем къде обед- на блага ракия! Така е редно, нали?- Погледна ме… „Ти да и’ кажеш!”
Е! Казах и обясних, доколкото може да се обяснят на някого нашите адети… Само, дето не знам как ще да я правя тая- благата ракия. Нали по обичая само жени се събират… Мед имам, захар- колкото искаш! Само да изрина снега….
Ей ги -на! Задават се от долния край на уличката три-четири жени. Бегом у дома!
Влизам. Масата е наредена, като в ресторант! Един дребен руски чайник –с цветенца на лайка, е поставен в средата на масата на дървена поставка… Ето ти „благата”! Няма време да се чудя- ни за чайника (Вярно! Бях забравил, че го има!), ни за ракията. Стринка ми и другите жени вече са в салона.
- Добър ден! – Казва. И веднага към мене- Ти иди до кръчмата! Там е чичо ти, отчето… А ние тука с Дани ще се видим.
Пожелах „приятно изкарване” и… Отивам към кръчмата- да почерпя и аз! Нали?!
Разказът за снощи ще остане за друг път. Какво да се прави?!

Следва.

Б.Калинов- Странник
13.01.2013г.
Пловдив
http://kalin8.blog.bg/photos/79136/original/Utrin%20v%20starata%20kusta.JPG