От дух сме ний,
на дух свещен изтляваме
макар със глина лепкава
тела да ваем.
Душите любят се,
телата съешаваме
за да напълним тоя свят
и да сгрешаваме.
Нима е грях,
красива, тиха, нежна
физически да любя твойта тлен?
Душата ми за твоята -
безбрежна закопчавам
за да я имам все за мене
някой ден.