Провокирано от "Време, спри!" и "И само вятърът в улука свири..."
Избягала от топлата мансарда,
една сиамка горда, търси свобода.
Уютно си е в къщи, пълно е с храна,
но самотата сякаш смачква, тази красота.
Да...ледената нощ е само за разходки,
а край кофите за смет, е пълно с котки.
Все едни такива омърлушени, проскубани,
но я почакай...ето там и две три хубави.
Едната даже вече я видя, и май е мъжка,
усети тя, че и на котакът му се кръшка.
И се започна в миг любовната игра,
кварталът позадрямал, май и той разбра.
Отмина бързо, пълна със любов нощта,
сиамката на топло, в къщи се прибра.
Не след дълго, и стопаните разбраха,
че ще имат котенца, под свойта стряха.