Пиеса
Краят
От
ЙОНКО ЦОНЕВ
1 СЦЕНА
А се е качил високо на една рампа. В страни от него на стълбата към рампата е застанала Б.
Б: Какво правите?
А: Наслаждавам се на гледката.
Б: Веднага слезте от там!
А: Защо?
Б: Защото може да паднете.
А: Това няма значение.
Б: Нима животът ви няма значение?
А: Аз нямам право на живот.
Б: Не говорете така всеки има право на живот.
А: Не сте права.
Б: Права съм ще го осъзнаете в момента, в който паднете…
А: Казах ви, че това няма никакво значение…
Б: Нима смъртта ви няма никакво значение?
А: Погледнете натам. Какво виждате?
Б: Нищо заради, което си заслужава да умрете.
А: Не сте права.Това е светът. Цялата природа. Реките, моретата, сушата, планините, градовете, хората…
Всичко….без мен. Аз не съм там. Аз съм тук при вас и наблюдавам. Не участвам. Мен ме няма. Вас също. Вие сте тук при мен. Не забелязвате ли, че всичко това го има и без нас. Нашето отсъствие изобщо не се забелязва. На всички тях, хората, не им пука…така де все тая им е. Не сте ли се замисляли, че това именно е … смъртта. Ние сме мъртви… за тях.
Б: Защо не дойдете при мен?
А: Когато сте била малка не сте ли си представяла смъртта по същия начин. Когато сте пътувала в колата на баща си не сте ли си мислела: “ето това е смъртта, всички продължават да правят същото като преди, само че мен ме няма”.
Б: Успокойте се.
А: Аз съм спокоен.
Б: Не не сте.
А: Знаете ли, когато човек се замисля за смъртта тя не му се струва толкова страшна, когато я срещне…
Б: Престанете.
А: Имате ли цигара?
Б: Боя се, че не пуша.
А: Жалко. Хората, които пушат са ми особено симпатични.
Б: Защо не ми разкажете за себе си?
А: Не мисля, че ще ви е интересно.
Б: Напротив.
А: Мисли те ли, че ще ви хареса?
Б: Убедена съм! Искате ли да дойда до вас.
А: Не се ли страхувате?
Б: Малко. Но ако ми подадете ръка…
/А й подава ръка и Б идва до него?
А: Страх ли ви е?
Б: Не може ли да седнем?
А: Вие седнете.
Б: А вие?
А: Аз ще остана прав.
Б: Защо?
А: Когато седя се чувствам стар.
Б:/Б сяда на рампата/ Е, разказвайте!
А:Е… Това е моята история.
2 СЦЕНА
Двама мъже.
А: Безсмислено е да се съпротивлявате, господине! Така или иначе ще умрете.
Б: Не желая да умирам!
А: За ваше съжаление – това е просто неизбежно!
Б: Оставете ме, моля ви, умолявам ви./пауза/ Вие сте сбъркал. Да определено сте сбъркал. Не е възможно да търсите мен. Аз съм…още много млад. Точно така… аз всъщност съм почти дете. Погледнете ръцете ми, лицето ми - нямам нито един косъм. Не е възможно да…
А: Това няма никакво значение!
Б: Защо дойдохте точно тук?
А: Така трябва.
Б: Защо не отидохте в съседния апартамент….Знаете ли там има една старица… Тя умира…Искам да кажа, че тя и без това умира…Можете да вземете нея. Най-добре вземете нея. Така всички ще са доволни. А и тя няма да се съпротивлява… Повярвайте ми …толкова е слаба… няма да има никакви съпротивителни сили… а аз… Аз не искам да умирам…
А: Вече бях там!
Б: Така ли…
А: А сега съм тук.
Б: Аз….
А: Най-добре е да приключваме.
Б: Но…АААА. Спрете! Не искам да умирам. Казах ви го вече! Не се приближавайте! Предупреждавам ви! Ще викам! Ще хапя….
А: Защо усложнявате нещата така? Успокойте се и без това след няколко секунди вече няма да има никакво значение.
Б: За вас може и да няма никакво значение, но за мен има… и то голямо…
А: Хайде, хайде… И без това няма какво да губите… Нямате нищо, не помните ли.
Б: Прав сте нямам и все пак…
А: Освен това никой няма да забележи отсъствието ви. На никой не му пука за вас. Даже не ви и мразят. Смъртта ви няма да доведе до нищо кой знае какво? Нито ще има опечалени да плачат. Нито оскърбени от вас – да се радват. Нищо./пауза/ Хайде не се съпротивлявайте! Отпуснете се и всичко ще свърши бързо.
Б: Не искам! Няма!
А: Пак ли започвате!
Б: Ще правя каквото си искам! Животът си е мой и ще се боря за него до смърт.
А: За какво ви е да се борите, след като нищо няма да спечелите?
Б: Има какво.
А: И какво е то?
Б: Животът ми естествено.
А: Нали казахте “Ще се боря до смърт”
Б: Е и?
А: Значи нищо няма да спечелите.
Б: Вие сте пълен глупак!
А: Казахте “Ще се боря до смърт”. Което значи, че ще се борите докато умрете. Какъв е смисълът, след като и без това ще умрете. При това по-бързо, отколкото ако се борите./пауза А тръгва към Б. Б взима стол и го вдига над главата си, за да се защити/
Хайде не ставайте смешен! Пуснете стола!
Б: Няма!
А: Пуснете го!
Б: Няма да го пусна. Смятам да ви ударя с него ако се приближите.
А: А ако не успеете?
Б: Ще успея.
А: Защо толкова държите да умрете като кретен. Ако продължавате да се държите така ще се наложи да умрете бавно. Представете си само ще се гърчите повече от половин час. В схватката дори може и тялото ви да пострада. Хайде, дръжте се прилично. Нали не искате да сте грозен труп.
Б: Не искам изобщо да съм труп.
А: Ако сте послушен ще ви позволя сам да измислите смъртта си.
Б: Какво? Вие сте луд!
А: Например може да умрете като герой. В някоя улична схватка, да речем, докато защитавате някоя беззащитна красавица. Или пък да ви затрупа лавина докато изкачвате Еверест… Или да се удавите, вадейки малко дете от водата… Или в пожар като…
Б: Достатъчно!
А: Защо – такава смърт не ви ли изкушава!
Б: Не.
А: Не искате ли да ви помнят след смъртта ви?
Б: Не.
А: Да плачат на гроба ви?
Б: Не.
А: А какво искате, по дяволите?
Б: Да живея.
А: Това няма да мога да изпълня.
Б: Тогава ще трябва да се биете с мен.
А: Мисля, че няма да има нужда.
Б: Защо?
А: Защото /щраква с пръсти, Б се свива и пада/ вече сте мъртъв.
КРАЙ
3 СЦЕНА
Жена седнала в стол.
Б: Какво казахте, че работите?
А: Помагам на хората.
Б: И на какви хора помагате?
А: На умиращите.
Б: Значи помагате на стари хора?
А: Не винаги са стари.
Б: Значи и на болни?
А: Не винаги са болни.
Б: Нали казахте, че помагате на умиращи?
А: Да.
Б: Значи трябва или да са стари, или да са болни.
А: Не е задължително.
Б: Вие сте странен човек. И в какво точно им помагате?
А: В умирането.
Б: Какво искате да кажете?
А: Помагам им да умрат.
Б: Моля?
А: Правилно чухте.
Б: Искате да кажете, че ги убивате?
А: Не, те сами си умират.
Б: Защо дойдохте при мен?
А: По работа.
Б: Аз не умирам.
А: Сигурна ли сте?
Б: Абсолютно.
А: Аз пък не съм.
Б: Това си е ваш проблем!
А: Мисля, че е и ваш.
Б: Лъжете се. Мен изобщо не ме засяга.
А: Как така?
Б: Аз не умирам.
А Умирате.
Б: От какво?
А: Не мога да ви кажа.
Б: Защото не знаете.
А: Зная.
Б: Тогава ми кажете.
А: Няма.
Б: В такъв случай ви забранявам да ме убивате.
А: Аз няма да ви убивам.
Б: Така ли?
А: Да.
Б: Тогава защо сте дошли?
А: Да ви помогна да умрете.
Б: Казах ви, че не умирам.
А: Умирате.
Б: Вие сте луд!
А: Така ли?
Б: Да.
А: Щом така смятате, добре. /пауза/Време е.
Б: За какво?
А: Да умрете.
Б: Гледайте си работата. Изобщо няма да умирам. Плюс това вече сте ми отегчителен. Така, че си вървете.
А: Не мога.
Б: Тогава аз си тръгвам. Отивам на пазар.
А: Не можете.
Б: Защо?
А: Защото трябва да умрете.
Б: Знаете ли почвате да ме дразните?
А: И какво ще направите?
Б: Ами /настъпва го силно А се хваща за крака/ това.
А: АААА. Защо го направихте?
Б: Нарочно. Това да ви е за урок. Сега си тръгвайте.
А: Няма.
Б:/Настъпва го и по другия крак/ Видяхте ли сега като сте непослушен.
А: Защо сте толкова зла?
Б: Защото сте нахален.
А: Не съм нахален. Това ми е работата.
Б: Няма що, хубава работа. Скитосвате по града и убивате хора…
А: Не ги убивам…
Б: Добре де помагате им да умрат. Във всички случаи работата ви не ми харесва.
А: Не е важно на вас да ви харесва.
Б: Така ли и защо?
А: Защото….
Б: Внимавайте какво ще кажете, защото ще ви ритна!
А: Недейте!
Б: Плюс това аз съм ви клиент и трябва да се държите с мен подобаващо. Не знаете ли, че клиентът винаги има право?
А: Мисля, че знам.
Б: В такъв случай излезте и влезте отново. Гледайте този път да се държите по-добре, иначе няма да ви дам да ме убиете.
А: Аз не убивам…
Б: Пак ли започвате?
А: Добре, добре…/Излиза Чука на вратата отвън/
Б: Кой е?
А: Аз съм уважаема госпожо, бихте ли отворили вратата бих искал да ви предложа нещо.
Б: Така е много по-добре. Влезте отключено е./ А влиза/ Заповядайте господине.
А: Благодаря.
Б: Моля седнете. Ще желаете ли чай.
А: Не благодаря госпожо.
Б: Така ме обиждате господине.
А: В такъв случай, бих изпил един.
Б: О, много съжалявам, но мисля, че е свършил.
А: Не се безпокойте госпожо, често се случва.
Б: Не и в моя дом.
А: Както кажете, госпожо.
Б: Та, какво желаете, уважаеми господине?
А: Бих желал, ако това не ви притеснява, уважаема госпожо, да умрете, колкото се може по-скоро.
Б: А каква смърт предлагате?
А: Мисля, че имаме от всички разновидности.
Б: В такъв случай бих предпочела красива.
А: Както желаете, красива госпожо.
Б: Ах, колко сте учтив.
А: Клиентът винаги има право.
Б: Прав сте, напълно сте прав.
А: В такъв случай би ли желала, госпожата да започваме?
Б: С най- голямо удоволствие!
КРАЙ
4 СЦЕНА
Стая с маса. На масата се е качил господин, който замеря А с купища книжа.
Б: Няма да стане, казвам ви, че няма да стане. Никога няма да ме хванете, гадни сектанти такива. Мислите си, че съм като другите ли? Мислите, че можете да контролирате живота ми. Няма да стане, никога няма да стане… Изчезвай гадино или ще изсипя върху теб всичко, което открия тук… Ще те поваля, ще те унищожа, ще счупя масата върху главата ти, отрепка такава, нищожество,престъпник, слуга на дявола…
А: Аз не съм…
Б: Не се оправдавай, влечуго. Ще ти изпия мозъка….
А: Престанете да обиждате.
Б: Ще обиждам колкото си искам и както си искам. Ти си на моя територия, гнидо…
А: Ако не престанете ще съм принуден да ви…
Б: Кой си ти бе, боклук, кой си ти бе лайно вмирисано такова. За какъв се мислиш, а? За богопомазан? Не си богопомазан. Ако изобщо си мазан с нещо, то не те е мазал бог, а дори и той да те е мазал…направо те е …омазал, с каквото и да те е мазал…
А: Сега вече прекалихте.
Б: И какво ще направиш бе, божествена диарио?
А: Ще ви убия.
Б: Ха-ха-ха. Ще ме убие. Чухте ли го този земен червей щял да ме убие ха-ха-ха. Мен никой не може да ме убие…не и изпражнение като теб.
А: Успокойте се и слезте от масата.
Б: Моля?
А: Чухте ме добре
Б: И защо да го правя, невестулке дрислива?
А: Защото е време да умрете.
Б: Ах, горкият аз, осъден съм да умра, да бъда убит от гаден, нищожен, дрислив, сектант… господи, не позволявай на мазното влечуго да ме убие…моля ти се кажи на земния червей да си върви…умолявам те, не искам да умирам поразен от тоя глист… моля ти се, моля ти се кажи му да си върви….
А: Стига! Престанете! Започвате да ме побърквате!
Б: Така ли? Така ти се пада гадно, мръсно сектантско копеле…
А: Не съм сектант.
Б: Какво?
А: Казах, че не съм сектант./пауза/
Б:/слиза от масата/ А какъв си тогава?
А: Аз съм това, което съм.
Б: И какво си?
А: Ами, трудно е да се обясни.
Б: Ами, опитай.
А: Да кажем, че аз помагам на хората да умрат.
Б: Какво правиш?
А: Помагам на хората да умрат, за това съм тук.
Б: За какво?
А: За да ви помогна да умрете.
Б: Ха,ха,ха. Знаеш ли? Харесваш ми.
А: Моля?
Б: Казвам, че ми харесваш.
А: Преди малко не останах с такова впечатление.
Б: Ами, промених си мнението.
А: И защо?
Б: Прекалено си тъп, за да си сектант.
А: Благодаря!
Б: Пак заповядай. Искаш ли бира?
А: Не.
Б: Защо?
А: На работа съм.
Б: И какво работиш?
А: Нали ви казах. Помагам на хората да умрат.
Б: Как се казваш?
А: Нямам име.
Б: А как ти викат?
А: Никак.
Б: Аз ще ти викам Пухчо. Харесва ли ти? Така се казваше кучето ми.
А: Не мисля, че ми отива.
Б: Ами, тогава се кръсти някак.
А: Няма смисъл.
Б: Тогава ще ти викам Пухчо.
А: Както желаете.
Б: Сигурен ли си, че не искаш бира, Пухчо.
А: Напълно съм убеден, господине.
Б: Викай ми Рамбо.
А: Напълно съм убеден, господин Рамбо.
Б: Винаги ли си толкова учтив, Пухчо.
А: Така се налага, господин…
Б: Рамбо
А: Господин Рамбо.
Б: И защо?
А: Защото…
Б: В същност не ме интересува.
А: Както кажете.
Б: И значи си дошъл да ме убиеш, така ли?
А: Да ви помогна да умрете.
Б: И защо?
А: Защото е ваш ред.
Б: Сигурен ли си?
А: Да.
Б: Ами, ако не искам.
А: Какво?
Б: Да умра.
А: Пак ще умрете.
Б: И как ще го направиш?
А: Както реша.
Б: Тогава защо не ме уби?
А: Кога?
Б: По-рано.
А: Защото искам да умрете спокойно.
Б: Знаеш ли, Пухчо?
А: Какво?
Б: Аз не искам да умра, спокойно.
А: Защо?
Б: Ами, защото /удря го по главата с бутилката от бира, от която е пил/ Изобщо не искам да умирам.
КРАЙ
5 СЦЕНА
А е седнал на маса. Госпожа Б слага чай.
Б: Защо сте толкова умърлушен?
А: Не съм.
Б: Сте.
А: Аз никога не съм умърлушен. Просто така си изглеждам.
Б: Какво ви се е случило?
А: Винаги ми се случва едно и също.
Б: И какво е то?
А: Не мога да ви кажа.
Б: Защо?
А: Защото хората никога не ценят честността.
Б: Да не сте философ?
А: Не съм.
Б: Странно.
А: Моля?
Б: Казвам, че е странно. Философите са винаги тъжни. Вие сте тъжен следователно трябва да сте философ.
А: Защо са тъжни?
Б: Защото винаги си задават прекалено много въпроси. А когато човек започне много да се пита, започва и много да си отговаря.
А: Е и?
Б: Нищо неприятно е. Затова се натъжава.
А: Не разбирам.
Б: Ами ето вижте. Ще ви задам няколко въпроса, на които да ми отговорите.
А: И какво ще постигнете с това?
Б: Ще видите, че човек се натъжава, когато отговаря на въпроси.
А: На всички въпроси ли?
Б: Не на всички. На някои. Но точно тези въпроси си задават философите, после си отговарят на тях, в следствие, на което стават тъжни.
А: Аз не мога да съм тъжен. Винаги съм един и същи.
Б: Сигурен ли сте?
А: Напълно.
Б: Аз пък си мисля, че не само ще се натъжите, но дори е възможно и да се самоубиете.
А: Аз?
Б: Да вие.
А: Аз не мога да умра.
Б: В такъв случай ще ви се прииска да убиете някой.
А: Да видим. Започвайте.
Б: Първо трябва да се обзаложим.
А: Какво?
Б: Ами, да се обзаложим, нали се сещате да се хванем на бас. Ако аз спечеля вие трябва да направите нещо за мен, ако пък загубя аз ще направя нещо за вас. Съгласен ли сте?
А: Добре какво желаете?
Б: Ако спечеля искам да ми се усмихнете?
А: А ако загубите?
Б: Вие кажете.
А: Аз не искам нищо.
Б: Така не може. Ако загубя… ще ви подаря чайника. Така става ли?
А: Добре. Да започваме.
Б: Готов ли сте?
А: Да.
Б: На колко години сте?
А: Аз нямам възраст.
Б: Не може да нямате възраст.
А: Нямам.
Б: Защо го правите, ще развалите играта?
А: Защото нямам.
Б: Лъжете. Кажете една възраст веднага!
А: Добре. 26, да речем.
Б: Сигурен ли сте?
А: Не, естествено. Но винаги съм искал да бъда на 26.
Б: Защо?
А: Какво защо?
Б: Защо винаги сте искал да бъдете на 26?
А: Не знам.
Б: Трябва да отговаряте, иначе не става.
А: Ами, защото искам да съм млад.
Б: Защо ви е да сте млад?
А: Не знам.
Б: Отговаряйте!
А: За да съм влюбен.
Б: Не сте ли били влюбен?
А: НЕ.
Б: Защо?
А: Защото никога не съм бил млад.
Б: А стар бил ли сте?
А: Никога.
Б: Тогава какво значение има възрастта?
А:Има, защото за да се влюбя трябва да съм млад.
Б: Старите хора не се ли влюбват?
А: Не.
Б: От къде знаете?
А: Знам.
Б: Нали никога не сте бил стар?
А: Е и?
Б: Не може да знаете.
А: Защо?
Б: Защото не сте бил.
А: Какво?
Б: Стар.
А: Права сте не съм бил.
Б: А защо искате да се влюбите?
А: Защото никога не съм бил влюбен.
Б: Но никога не сте бил и стар?
А: И какво от това?
Б: Ами защо не искате да сте стар след като никога не сте бил, а искате да сте млад и да сте влюбен, защото никога не сте бил?
А: Обърквате ме.
Б: Защо?
А: Защото задавате много увъртяни въпроси.
Б: Това затруднява ли ви?
А: Да.
Б: Май не сте много умен?
А: Аз съм такъв, какъвто съм.
Б: И какъв сте?
А: Ами това, което виждате.
Б: А вие като какъв бихте се определили?
А: Ами аз нямам име.
Б: Значи вие сте нищо. Направо не съществувате.
А: Съществувам.
Б: Като какво?
А: Като това, което съм.
Б: И какво сте постигнали като това, което сте?
А: Всичко.
Б: Нали не сте бил млад?
А: Да.
Б: Не сте бил стар?
А: Да.
Б: Не сте бил влюбен?
А: Да.
Б: И сте искал, а и все още искате да бъдете?
А: Да.
Б: Значи не сте постигнал нищо от това, което сте искал да бъдете?
А: Да.
Б: Значи сте нищо.
А: Не.
Б: Докажете, че сте нещо!
А: Не мога.
Б: Тогава сте нищо.
А: Вие сте луда. Пълно психо. А вие какво сте постигнала, а? Нищо. Вие сте напълно откачена. Направо ме вбесявате!
Б: Ето видях те ли, че бях права?
А: Да, вие спечелихте.
Б: Направо ви се иска да ме убиете, нали?
А: Права сте сега трябва да ви убия!
Б: Знаех си, че ще спечеля!
А: … и затова ще умрете.
Б: Първо трябва да се усмихнете!
А: Така да бъде!/Усмихва се и след това замахва/
КРАЙ
6 СЦЕНА
БАР. Двама мъже пият седнали един до друг.
А: Всеки път е едно и също!
Б: Кое?
А: Винаги трябва да говорят, да те изнервят…
Б: Кои?
А: Защо е необходимо…
Б: Какво?/пауза/
А: Знаеш ли защо съм тук?
Б: Защо?
А: За да забравя поне за малко.
Б: Кое?
А: Знаеш ли …?
Б: Какво?
А: Задаваш много въпроси.
Б: Кой?
А: Ти.
Б: Аз?
А: Да ти. /Обръща се към него/ Да не си философ?
Б: Защо?
А: Защото задаваш много въпроси.
Б: Е и?/пауза/
А: Тъжен ли си?
Б: Може би.
А: Затова си тъжен.
Б: Заради кое?
А: Защото задаваш много въпроси.
Б: Какво общо има това?
А: Отговаряш ли си от време на време на въпросите, които си задаваш?
Б: Понякога.
А: Е за това си тъжен.
Б: Ти си луд!
А: Не приятелю не аз съм луд. Лудия си ти.
Б: Откъде на къде?
А: Откъдето и да го погледнеш. Ти си луд. При това си и философ.
Б: Не съм философ.
А: Нали каза, че си задаваш въпроси?
Б: Да.
А: И си отговаряш на тях?
Б: Да.
А: И си тъжен?
Б: Може би.
А: Значи си философ.
Б: Може пък и да си прав. Жена ми все вика, че много философствам.
А: Уби ли я?
Б: Не, защо?
А: Защото си философ.
Б: Какво общо има това?
А: Ами на философите, когато им стане много тъжно започват да убиват.
Б: Значи не съм философ.
А: Кажи ми…?
Б: Какво?
А: Обичаш ли жена си?
Б: Мм, да.
А: Ама постоянно ли?
Б: Е, от време на време ме дразни.
А: Кога?
Б: Какво?
А: Кога те дразни?
Б: Ами, когато се прибера вкъщи късно… Когато гледам мач… Когато се събирам с приятели… Също и когато се успя… Понякога, когато съм пил…. От време на време като отида на риба… Случва се и…когато..съм вкъщи и…
А: Постоянно те дразни?
Б: Може да се каже.
А: А за какво я обичаш?
Б: Ами…готви добре..гювеч.
А: Това стига ли ти?
Б: Кое?
А: Гювеча.
Б: Ами… Не съм мислил по въпроса.
А: Не мислиш ли, че вече е време да помислиш?
Б: За кое?
А: За това дали си щастлив. Дали изобщо някога си бил Щастлив. Какъв е смисъла да живееш по тоя глупав начин. Да седиш тук по цял ден. Да се прибереш в къщи, жена ти да се скъса да ти крещи на главата. Нищо да не ти върви както ти се иска. Да се подчиняваш на тоя или на ония, да търпиш простотиите на съседите, гаврата на началниците, виковете на жена ти, гадната бира в кръчмата…всичката тая простотия..заради…заради един скапан… гювеч.
Б: Замислял съм се. Много пъти
А: И какво?
Б: Нищо!
А: Как така нищо?
Б: Ами ей така. Нищо не мога да направя.
А: Не, приятелю, можеш.
Б: Какво?
А: Да я убиеш.
Б: Мислиш ли, че това ще промени нещо?
А: Да.
Б: Какво?
А: Животът ти.
Б: Моят живот може да го промени само едно нещо.
А: И Кое е то?
Б: Ти.
А: Аз?
Б: Да ти.
А: Защо?
Б: Защото затова си тук.
А: Мислиш ли, че за това съм тук?
Б: Убеден съм.
А: И това не те тревожи?
Б: Не.
А: Защо?
Б: Защото така трябва.
А: Така трябва?
Б: Така трябва. /пауза/Да тръгваме!
А: Да, да, да тръгваме.
КРАЙ
7 СЦЕНА
Кабинет А е седнал на стол, качил е краката си върху бюрото и пуши. На вратата се чука.
А: Вървете си!/пак се чука/ Казах вървете си!/ Вратата леко се открехва и се подава млада госпожица/ Казах ви да си вървите, защо надничате така? Това не е никак учтиво!
Б: Много съжалявам за безпокойствието, но търся един господин.
А: Кой?
Б: Един господин, който няма име и възраст.
А: Тогава как ще разберете, че сте го намерила?
Б: Не знам. Мисля, че когато го видя ще го позная.
А: А знаете ли как изглежда?
Б: Не.
А: В такъв случай едва ли ще успеете да го познаете.
Б: Сигурна съм, че ще го позная.
А: По какво?
Б: Не знам./пауза. Госпожицата влиза напълно в помещението и започва да разглежда/
А: Какво правите?
Б: Търся.
А: Какво търсите?
Б: Нали ви казах. Един господин.
А: И успявате ли?
Б: Какво?
А: Да го намерите, естествено.
Б: Мисля, че засега не.
А: В такъв случай, продължавайте да го търсите.
Б: Това правя, не виждате ли?
А: Виждам/пауза. Б продължава да търси./ Е, как върви?
Б: Засега не съм го открила.
А: Не мислите ли, че не търсите, където трябва?
Б: Напротив, мисля, че търся точно където трябва./пауза/ Според вас, къде трябва да търся?
А: Ами, да кажем на бюрото.
Б: Но там сте вие.
А: Именно.
Б: Да не би да знаете къде е?
А: Определено знам.
Б: Така ли?
А: Да.
Б: И къде е?
А: Пред вас.
Б: Пред мен няма никой.
А: Как така да няма никой?
Б: Ами, пред мен сте само вие.
А: Точно това искам да кажа.
Б: Искате да кажете, че вие сте той?
А: Да.
Б: Не ме занасяйте.
А: Не ви занасям. Аз съм той.
Б: Не е възможно.
А: Защо?
Б: Защото, ако вие бяхте той. Щях да ви позная.
А: Толкова ли сте убедена?
Б: Напълно.
А: И защо сте толкова сигурна?
Б: В кое?
А: Че ще го познаете?
Б: Защото съм сигурна.
А: Ама, нали няма възраст?
Б: Да.
А: Няма име?
Б: Да.
А: Никога не сте го виждала?
Б: Да.
А: И въпреки това сте сигурна, че ще го познаете?
Б: Мисля, че вече ви го казах по-рано.
А: Вие сте напълно откачена.
Б: Ще ви помоля да не ми говорите така, защото в противен случай ще трябва да ви помоля да напуснете.
А: Моля?
Б: Мисля, че се изразих правилно.
А: Ама вие сте напълно изкуфяла.
Б: Така ли?
А: Напълно.
Б: В такъв случай, не ми остава нищо друго. Веднага напуснете кабинета!
А: Няма.
Б: Веднага го напуснете невъзпитано същество такова!
А: Казах, че няма да го напусна. И не ми говорете за възпитание. Какво ви става на всички. Говорите само за възпитание, а изобщо си нямате и представа, какво е това възпитание…
Б: Значи смятате и да ме обиждате. Не стига, че ви оставих да си седите тук докато го търся, дори ви позволих да ми помогнете, а вие решихте да злоупотребите със моето доверие. Така не може. Това повече няма да го бъде. Отказвам да ви слушам.
А: Не може да откажете да ме слушате.
Б: Мога…
А: АААА. Слушайте какво. Нахълтвате в кабинета ми. Разполагате се в него както решите за добре, позволявате си да ми говорите за възпитание, а отгоре му на всичко отказвате и да ме слушате…
Б: Изобщо не ви чувам.
А: Казах това е моят кабинет, махнете се оттука. Оставете ме на спокойствие!
Б: Не чувам…
А: Броя до пет и ако след това не сте напуснала кабинета ми ще се наложи да ви убия чувате ли?
Б: Не чувам.
А: Добре. Едно…
Б: Нищо не чувам.
А: Две.
Б: Казахте ли нещо…
А: Три..
Б: Май вятъра шумоли нещо…
А: Четири.
Б: Не чууувам…
А: Пет. Сега ще умрете.
Б: Не мога да разбера защо си правите труда да ме заплашвате след като още преди малко ви казах, че вече не ви чувам.
А: Защото това е моят кабинет.
Б: Не сте прав.
А: Напълно съм си прав.
Б: Ще трябва да ви разочаровам, но се бъркате.
А: Моля?
Б: Оглушахте ли. Казвам, че се бъркате. Това е неговия кабинет.
А: Аз съм той.
Б: Не е вярно.
А: Вярно е по дяволите.
Б: Недейте да псувате.
А: Ще псувам колкото си искам!
Б: Не е възпитано.
А: Стига с това възпитание.
Б: Няма да се налага да ви го натяквам постоянно, ако се държите прилично. И без това ще трябва да прекараме дълго време заедно.
А: Защо?
Б: Ами, защото вие не искате да си тръгнете. Значи ще трябва да сме заедно докато Той се върне.
А: Мисля, че ви казах, че аз съм той.
Б: Пак ли започвате?
А: Не започвам. Повтарям го, не поседмявам го.
Б: Добре. Докажете го.
А: Добре. Попитайте ме как се казвам.
Б: Как се казвате?
А: Нямам име.
Б: Ааа?
А: А сега ме попитайте на колко години съм.
Б: На колко години сте?
А: Нямам възраст.
Б: Нима!?
А: Мисля, че не сме се и срещали никога…следователно….
Б: Вие сте той.
А: Напълно сте права.
Б: Защо не ми казахте от самото начало?
А: Казах ви го още…
Б: Ако го бяхте направили нямаше да има нужда от толкова чакане…
А: Още в началото ви казах, че…
Б: Моля ви./пауза/ Искам да ви помоля за една услуга.
А: Каква?
Б: Убийте ме!
А: Както желаете!/ Той замахва тя пада/
КРАЙ
8 СЦЕНА
Рампата.
А: Е, стига ли?
Б: Значи помагате на хората да умрат?
А: Да.
Б: На мен ще помогнете ли да умра?
А: Още не ви е дошло времето.
Б: Значи съм щастливка.
А: Не щастливецът съм аз.
Б: Какво е усещането да бъдеш смъртта?
А: Аз не съм смъртта?
Б: А какво?
А: По скоро последното желание.
Б: Но…
А: Само че…. Знаете ли хората, когато умират… не си пожелават нищо… Никой не смята, че смъртта му дава една последна възможност….
Б: За какво?
А: Да осмисли живота си, да остави нещо след себе си… Затова и след тях нищо не се променя. Всичко остава същото. Единствената разлика е, че просто тях ги няма.
Б: За това ли сте тук?
А: Струва ми се, че да.
Б: Защото вече няма нужда от вас?
А: По-скоро, защото вече няма нужда от тях.
КРАЙ