автор: ringo

Изведох кучето да се изпишка,
да свърши туй-онуй на свобода,
събрах му екскрементите във книжка,
във вкъщи бързах да го заведа.

На връщане почувствах силна жажда,
и свърнах в близкия аперитив...
Желание усетих в мене да се ражда
след три ракии... Да напиша стих!...

А към перото си човек посяга
най-често и предимно от любов.
И нека хората не се засягат -
за песа си да пиша бях готов!

Отвън на тротоара той ме чака,
приседнал до дървото примирен,
сефте не му е да посрещне мрака
и после да се прибере със мен.

Потърсих думи за приятел верен:
привързан, дружелюбен, умен, мил...
Стихът бе стегнат, ритъмът отмерен,
доволен бях какво съм сътворил!...

Навън бе почнало да се здрачава.
От кучето ми – никакви следи.
Подсвирнах, зяпах, да не се задава
по уличката тъмна, но уви!

Подвикна ми един съсед отблизо:
„Приятел, кучето ли търсиш ти?...”
Тревожна мисъл мигом ме прониза,
а мракът в мене сякаш се сгъсти...

„Не мога никак, брат, да те зарадвам.
Избяга песът ти, не го вини!
Оттука мина „кучешката сватба” * -
не го очаквай в следващите дни!...”

Да хукне той след някаква си кучка!...
И да зареже верния другар?!...
Е, туй със мен не може да се случи!
Не е достойно за един мъжкар!

Светът съвременен къде отива?
Със отговора аз не съм готов...
Нима другарството съвсем загива?
За пример давах кучешка любов!

Ще вляза вътре и ще си допия...
И ще осъмна в тоз аперитив...
Наивници ще си останем ние!
Ще го задраскам оня глупав стих!...

- - -
* - глутница кучета, които съпровождат разгонена кучка.