автор: tzvetcomarinov

Следобедното слънце издължи сенките на сградите наоколо. И от там сякаш изпълзя прохлада, която бавно и все по-настойчиво започна да надделява над жегата. Хората до преди малко крачеха лениво по тротоарите, но уловиха и промяната. Ускориха крачки, изправиха телата. Дори автомобилите сякаш усетиха първия хлад, щом гумите им зажужиха по-енергично върху нагорещения асфалт.
Един човек упорито искаше да остане безразличен към тия промени, зает изглежда със себе си. Отпиваше нарядко глътки от второто уиски, седнал или по-скоро потънал в плетенето столче пред бара. Не забелязваше, как първоначално сложените в чашата бучки лед, отдавна ги няма. Казваше се тая особа Пол Ричмън, а първи научиха името му тук шерифът и сержант Брадърс. Беше специален агент от ФБР към Отдела за борба с наркотиците, а шефовете си наумиха, че работата е от неговата област. Докато той още след първите срещи с местните разбра главното, разминаването. Сега остава да убеди и прекия началник в това, преди да получи разрешение и се качи на самолета за обратно. Трябва само да подготви аргументацията по-добре. За местните граждани такава не трябваше. И без капка наблюдателност щяха да разпознаят, че не е тукашен.
Ричмън не за пръв път изпадаше в подобна ситуация по време на службата, затова предпочете сега да се забавлява с битови подробности. Ето, лекият пушек, който излиза от ауспуха на таксито отсреща, не търси автомобилен специалист. За да каже на околните, че нещо в двигателя му не е съвсем наред. По същия тротоар трябва да мине за да се прибере у дома и госпожа Сюзън Брукс. Съпругата на отвлечения доктор и преподавател в местния университет, заради когото беше дошел чак от Ню Йорк. И първата нелогичност побърза да цъфне като неуместно петно върху популярен пейзаж. Жената ползваше обществения транспорт за да ходи на работа, вместо да разполага с личен автомобил. Което повече прилягаше на нейното обществено и социално положение. Дребен факт наистина, но и той се натискаше да бъде изяснен.
Ето я най-сетне и госпожа Брукс. Върви по тротоара, преметнала е през рамо дамската чанта и носи в нея най-свястното предположение, прибира се в къщи. Онова, което се роди в главата на агента от ФБР и то беше от логичните. Само дето нямаше пред кого и как да бъде споделено. Които са отвлекли професора, сигурно вече са разбрали грешката си, трябвало е да направят обратното. На подобно разсъждение, прекият му началник щеше веднага да каже "Гадняр. Давай нататък". И няма да отдели повече внимание нито върху емоционалната, нито на фактическата страна. Сякаш вече и той е съгласен с него, щом не стана веднага от стола. Срещите с непознат на улицата, не са измежду предразполагащите към разговор, който смяташе да проведе след малко. С оглед на ситуацията, никак не е изключено, някой извън кадъра да се интересува именно от детайлите. Къщата на професора не предлага удобства за наблюдение, а сега не забеляза опашка след кръшната походка. Може да се довери на автомобила след малко. Извършващите тъмни работи в града, едва ли не знаят, че леката кола е на местното полицейско управление. Правдоподобно изглежда при събитията , които се завъртяха около нейния дом и семейство, неговите служители да разговарят с госпожа Сюзън Брукс.

Цветко Маринов