автор: Rodenavlotos

Падаха, и падаха, и падаха,
не от куршум ударени в сърцето
и не посечени от остра брадва.
Засипваха на кръст полето

с мъничките си пухкави тела,
притеглени от гравитацията,
забравили да махат със крила-
възторжени небесни знаци

пияни от любов и светлина,
в един разтапящ се от слънце свят.
А накълваните от тях зърна,
се къпеха в божествен аромат.