автор: teor

***
не ме надписвай
достатъчно е да съм част от огледало
а другото да е седло
или остатъка от дуло

по мене стигмите са избелели
от толкова рисуване
на грехове
и неполучени известия

въжетата излъскаха дъските
на които
ме връзваха за да пируват
жълтите очи
на обеднели демони
и бодили от червени рози

надничаха под масата
за обедната порция
развратни пръстени от глина и стомана
и се облизваха във хрома
на пилоните от обесили
гротескно самотата им

ако ме видиш да лежа
разтворена
сама върху паважа
покрий гръдта ми
с алчните очи на познавач на черните нюанси
защото катедралите затварят преди баровете