автор: Rodenavlotos

И ето, че след толкова години чакане
се срещнахме сред цъфналата ръж.
Отдавна погледа с жена не бе изплаквал-
аз бях изгубила усещане за мъж.

А падаше ръжта на тежки снопове
и давеше ни мирис на сено.
Една светулка по душите ни потропа
и сляхме залези и изгреви в едно.

С безброй препускащи в галоп копита
през нощите на кръст ме прекоси.
Небето ронеше през едрото си сито
звезди, наместо утринни роси.

Потъвахме в бездънните си погледи,
а сякаш падахме от хималайски връх,
Дойдоха катеричките на спешен оглед,
от завист птиците останаха без дъх.

И дълго клюки и вълнения се ляха,
докато всичко секна изведнъж.
Какво, че някой беше срещнал някой
в разгара на коситбата на ръж?