автор: copie

• Някои еретични мисли и грешни изводи връз зимната етнопатология на българина

По нашите ширини месец януари е купон. Няма и как иначе – при толкова именици. Половината имена, дето е думата, са вкарани в януарските дни. Хитро го е измислила църквата. То какво друго да правят хората в дългите студени нощи, освен да палят огъня, та да му заседнат на вино или ракия, с пресни ребърца в тавата и кисело зеле на кубчета, поръсени с червен пипер и полети с олио. В компанията на добри приятели и съседи, естествено.

Както казваше Торлак в Йордан-Радичковия „Януари”: Много обичам зиме, кога ни затрупат преспите, да си имам брашно вкъщи, да съм заклал свинята и едно буре вино да дреме в мазето. И да седя в стаята, да гледам как навън вали сняг или вие виелица, печката бумти, в долапа на печката цвърти свинско. От едната страна свинското, от другата страна жената, от трета страна бялото котле с вино. Към кое ти кеф, към това можеш да посегнеш.
ЛАЗАР. И към кое посягаш?
ТОРЛАК. Посягам към свинското и към виното, а жената си я имам за спокойствие и за резерва.

Ей такъв е Голям Сечко, щото хем е студен (сечен), хем е дълъг, за разлика от февруари. Аз съм на мнение, че всичките тия Васильовден, който е и Веселинов; Йордановден, който е и Божидаров; Ивановден, който е и Йоанов и Ивов; Антоновден, Атанасовден, плюс дните на мчца Татяна, и Силвестър, и Силвия, и Григор (опс, забравих и Бабинден!) не са съвпаднали случайно с най-дългия и най-студения зимен месец. Ами съвсем съзнателно и нарочно са получили от църквата януарски дати. И както беше в оня виц – защо слонът има хобот и опашка? За да не започва изведнъж и да не свършва току-така – януари също почва с новогодишния купон, а го увенчва веселият свети Трифон. Като истински голям звяр.
А пък в цялата тази картинка моята кармична връзка с януари е детайл, който не мога да не споделя с уважаемия читател. Първо празнуваме рождения ден на сестра ми, после Ивановден – с няколко видни представители като дъщеря ми, майка ми, племенника ми и неговия син (и още няколко братовчеди), после идва рожденият ден на големия ми син и на самия край – личният ми рожден ден. Познайте в какво състояние излизаме от януари! Познахте.
Не, че се оплаквам! Имало е и по-тежки времена. Помня, че като бяхме деца Бъдни вечер и Коледа се празнуваха след Нова година, плюс имените дни. После, през 68-а църквата прие иначе еретическия нов календар и Атанасовден от 31 януари се прехвърли на 18 януари. А пък аз съм се родила навръх стария Атанасовден и родителите ми се чудели дали не си идвам с името? Но в нашия род Атанасовци няма, така че решили палиативно да съм Татяна. Пак щях да празнувам през януари. Но пък дядо ми много се разстроил и затова ме кръстили на него. Той впрочем празнуваше на Богоявление, но аз нямам навик, и по-добре при тази напрегната януарска програма.
А като стана дума за календар – поговорката „Атанас гелди и яз гелди” (Атанас дойде и лятото дойде – тур.) може да е валидна само във варианта, че януари е свършил. Щото на 18-и да кажеш, че лятото е дошло е глуповато.
То с тая църковна реформа и други празници пострадаха. На кой лозар ще му хрумне да зарязва на 1 февруари, освен ако не е из Южна България. Свети Трифон студува, официални лица зарязват показно, изпива се много вино, а на 14-и ритуалът се извършва наново. Както казват агрономите и метеоролозите – климатичните условия тогава са подходящи за резитбата на лозята. Щото празниците не са измислени в кабинет, ами са взети от опита на хората. Така, както свети Илия беше на 2 август, а сега е на 20 юли. Да, ама опитът на морските жители казва, че през август морето се обръща, стават мелтеми, водата е опасна и свети Илия предупреждава народа да внимава: морето взема жертва на 2 август! Това си е устойчиво съждение и необоримо вярване, и няма нищо общо с 20 юли. Или пък Димитровден – едно време беше на 8 ноември, а сега е на 26 октомври. Димитровден ознаменува края на кърската работа, тогава свършва селскостопанската година, тогава се наемат нови работници за следващата. Реколтата е прибрана, виното шупва... За две седмици разлика във времето добрият стопанин приключва, но ако ги няма? Добре, че е друга епоха и „ден година храни” не е буквално като някога.
Както подозирате, аз съм горещ привърженик на стария църковен календар, защото е породен от естествените процеси и от неразривната връзка между човека и природата. Само като вметка – има много сериозни опоненти на новия стил сред православни свещеници, които доказват, че той не е каноничен, но като агностик не се вълнувам по тоя повод, просто отбелязвам на чия страна е логиката.
Между другото резултатът от новия календарен стил е, че част от празниците се дублират. Специално Трифон Зарезан и св. Илия у нас. Никой обаче не се оплаква, нали. А пък с близки и по-далечни народи е още по-купонджийско. Сестра ми живя в Москва няколко години и разказваше как хубаво си празнували и нашата Коледа, и тяхната. Една приятелка работеше в Македония – същата история. Важното е купонът да тече. Аз съм за!
Но да се върна към любимия си януари, в който по ирационален начин се оглежда прословутата българска душевност, по повод на която големият Светлозар Игов беше писал, че не става дума за национална психология, а за етнопатология.
А януари започва с Васильовден, когато църквата почита големия християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики, епископ на Кесария Кападокийска. Голям, голям, колко да е голям? Измислил е първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Е, това е истинско Дело! Другото, а за него го наричат велик, някак ми бледнее. Разобличил Арий като еретик. Партийни битки, и можеше да е обратното, нали. В неподозиран резултат: нашите цигани честват Васильовден (Банго Васил, Куция Васил) като своя Нова година и най-голям празник. Е, по стария календар :)
На 2 януари пък (Силвестровден, Горан и Силвия също празнуват) коледарите шетат из хорските обори и изриват торта на животните. Нямам впечатление да е много тачен ден, но сигурно е бил много полезен. Странен празник обаче.
На Йордановден, също Богоявление, завършват т. нар. Мръсни дни. Затова хората се къпят. Не знам защо избират именно януари, но е етнопатологично, че не го правят през юни, юли и август. Къпането, нали знаете, не е било като сега – влизаш под душа и 10 минути! Не, подготовка, ритуал, пък да не изстинеш... Интересното е, че къпането продължава в традицията и на Ивановден - в някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните. Навсякъде обредът е за младоженците, но на този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и имениците, и малките момченца до 1 година. Който оцелее, един вид.
На 17 и 18 януари пък празнуваме близнаците Антон и Атанас. На Антонов ден специално му викат Лелинден, като под „леля” в случая имат предвид чумата, която е дума-табу. Андон (Антон) и Атанас са ковачи, които изобретяват ковашките клещи. И затова ги честват ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това е и празник в чест на чумата и шарката. За умилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се надупчат децата от шарка. Св. Атанас се привижда като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: Иди си, зимо, идвай, лято! Затова празникът е известен и като Среди зима. По средата на януари... Казах ви вече какво мисля за сегашния календар...
А пък на 20 януари е великият Петльовден! Разбира се, вари се цял петел. Смисълът на празника е така витален: той е за честване на половата мощ на мъжа. Щото тоя дълъг януари... с нещо друго освен пиене и ядене трябва да се запълва. Тогава (кой знае защо) празнуват Евтим и Евтимий. Няма лошо. Важно е мощ да има.
Новият свят пък е дал нов принос на човечеството: на 11 януари се чества Международния ден на думата "Благодаря", а на 21 януари – Международния ден на прегръдката. Браво, братя американци, все си е нещо!
Сега погледнах в църковния календар – на 31 януари, рождения ми ден, трябва да честваме Св. Безсребреници Кир и Йоан Чудотворци. Пуснах ги в гугъл и намерих доста инфо, но не ми е интересно. Първо, че са безсребреници ме отблъсна, второ, че проповядвали щото греховете са причина за всички болести. Не, че не е възможно и даже научно обосновяемо (ако приравним Греха със стреса), но се чудя какво правят в януарския сонм тези светци? В полето на този разюздан месец. Поне си кротуват, де, не са шумни и прилепничави. Но не са моите. От мен – наздраве!