автор: Rodenavlotos

По стъпките върху душата ти
ще ме познаеш,
които прекосяват тишината й
и вятърна мелодийка извайват

за девет дрозда и една авлига.
За миг поспират,
под прозореца й стигнали,
но пак отново пътя си намират.

А ти оставаш оглушал от липса
на някой много нужен,
за който свраката- клюкарка ти докладва
сред мрака теменужен.