автор: zaltia

Нахвърлях...много тежки думи върху листите,
а после ги накъсах, и във пепелника изгорих.
В главата си запазих, само нежните и чистите,
а в ъгълчето на душата, най- истинските скрих.

И пак...и пак благодаря на Бога че те има,
а тебе благославям, че с любовта си ме дари.
Но закъснелият ми, тъжен стих едва ли стига,
да те накара да се върнеш, мъката ми да стопиш.