автор: ladyinblack

Чезнее ми се в другост - по-красива
и май на неприемане прилича.
Една незрима лудост в мен се стича
и в празното пространство се излива.

Полегнали на хълбок времената
прозяват се до скука – неродени.
Протягат самотата си към мене,
но нямам за романс свободна дата.

Не ми се и умува и пресмята
какво ще се роди след "днес и тука".
Запълнила съм всичките пролуки,
тежат ми и небето, и земята...

Променях свойте статуси, адреси,
но все не ме и свърта да се кротна,
изгубвам се в стихийност доживотна
от себе си далеч...А ти къде си?

Преследват ме следплазнично нелепи
инертни пожелания, късмети...
А аз очаквам просто да засвети
всезримото и за очите слепи.