автор: ATROPA

44.
Евридика не беше свикнала още, бързо да си кръстосва краката един над друг, затова си помогна с ръцете да постави първо левия над десния, а после десния над левия.
Изправи гръбнака си с ръце спуснати в скута и с дланите нагоре, като дясната е в лявата и върховете на палците леко да се допират. Отвори широко очите си, с брадичка леко прибрана назад и глава леко приведена напред. Затвори устата си и с върха на езика докосна горната част на небцето си, за да възпламени, като с клечка кибрит барута на спомена.
И в съзнанието й изплува Орфей.
Сега трябваше да си припомни мига в който, воден от майка си Калиопа и дядо си Харобс към светилището на планината и преминавайки край две канари тя беше изскочила пред тях, яздеща вълшебния си елен и дръпвайки юздите от преплетени змии го беше изправила на задните си крака, за да може да погледне Орфей право в очите, а той да отвърне на погледа й. И беше успяла.
За целта затвори двете си очи, за да пристъпи към отварянето на третото, като концентрира цялото си внимание върху точката, намираща се точно по средата над двете вежди и постави средния пръст на дясната си ръка върху моста на носа и като вдиша дълбоко го преплъзна нагоре, като си представи че отваря клепача му, и почувства в детеродните си органи топлина, която се превърна в пламък, който в следващия миг, като издиша, се заизкачва по гръбначния й стълб, за да достигне в паметта й, където се подвизаваше Орфей и като го обгърне в пламъци, да го понесе навън през третото си око.
И пред нея беше Орфей, който я погледна със сините си очи.

45.
Тогава тя затвори третото си око, а отвори другите две, за да отвърне на погледа му. Не можеше да повярва. Вярно е, че го беше видяла за миг до двете канари на пътя, но това не беше достатъчно да добие дори и бегла представа за него. А сега, когато го виждаше на седем педи от нея, обвит в лъчисто сиение, като в пашкул и я погледна, ахна от учудване. Такъв красив момък не беше виждала, а и откъде да види, след като още на седем години беше взета от Горската Царица, за да бъде обучена за Самодива в подземното й царство. А там имаше само момичета. И обучението й трая седем години. А на седмата година, след като издържа успешно изпитите си и даде обет за целомъдрие пред Горската Царица, стана Самодива- безсмъртна, вечно хубава и млада.
И сега за пръв път изпълняваше такава заповед... да омагьоса и плени с хубостта си Царския син Орфей, като при това трябваще да спази и обета си за целомъдрие.