автор: ariel_b

Целувам те рядко.
Два пъти в годината.
Веднъж -
когато лятото
излива слънчев дъжд
в лицето на умората.
И втори път -
в сезона на снега.
Ръцете ми
дантелено те галят.
Тъгата ми
изпива чаша смях
и тихо ляга
в ъгълчето
на усмивката.
Да чака непокорен
летен дъжд.
Защото много рядко
те целувам.