Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DYDOGROZ
Днес: 2
Вчера: 0
Общо: 14128

Онлайн са:
Анонимни: 429
ХуЛитери: 5
Всичко: 434

Онлайн сега:
:: dmadzharova
:: mariq-desislava
:: Albatros
:: malovo3
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПовелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)
раздел: Романи
автор: kasiana

(фентъзи)

         Водното такси се носеше по вълните към устието на река Маламоко, където леко се полюшваше сребристата яхта на Алекс Магнум – AURORA.
         Дàвиде и професорът тихо разговаряха.
         Имеона и Марко седяха един до друг, но мълчаха, всеки унесен в мислите си.

         Дори лекото дихание на девойката и нежният трепет на миглите ù предизвикваха в душата на младия епископ Ефекта на пеперудата…Той затвори очи и се опита да смири сърцето си с молитва…
         Но още след първите думи, „Padre Nostro”, си спомни, че след като свести професора, го нарече Padre, а той – все още унесен, бе промълвил – Ragazzo mio…Защо и двамата се обърнаха един към друг с тези мили думи?
         Случайно ли Марко нарече Апостол Раев „Татко”, случайно ли професорът го притисна до гърдите си, промълвяйки трогателното „Сине мой!”? Или това беше само знак на уважение от страна на епископа и на благодарност – от професора?...
         Нима беше вярна мълвата, която Марко бе дочул преди години, че е осиновено дете на семейство Соларис?… Тогава не повярва и не попита родителите си, за да не ги обиди... А няколко години след това нелепата самолетна катастрофа, в която те загинаха, осуети възможността да научи истината от самите тях…
         „Но защо благороден човек като Апостол Раев, ако ми е кръвен баща, ще се отказва от мен? – питаше се Марко – И коя е майка ми? Къде е?”
         Той си спомни прочетеното преди време в някакво списание за внезапното изчезване на чартърен самолет, с който бе летяла съпругата на професора някъде над Сахара, където снимали филм с нейно участие в главната роля…
         „Нима примата на оперния театър „Ла Скала” в Милано – Бианка Горова-Раева, е моя майка?” – горестно се запита Марко, при мисълта, че и родителите, които знаеше и обичаше много, загинаха при самолетна катастрофа…
         Всичко това му се струваше пълна мистерия...
         С ускорен сърдечен пулс, той отново се опита да се съсредоточи в молитвата с надежда, че Бог ще му открие истината.

         * * *

         В същото време Имеона извика в съзнанието си онова далечно минало, в което преди час бяха попаднали с Марко…Но този път нямаше за водач белия гълъб и вместо в 826, се върна в 828 година. И не на кораб с бели платна, плаващ в Адриатическо море, а в някаква местност близо до тогавашната столица на България – Велики Преслав…
         Защо точно там?
         Девойката чу пукот на сухи съчки и се скри зад ствола на висок цер…
         По пътеката, виеща се на няколко стъпки от вековното дърво, вървяха двама монаси в черно и закачулени. Те се спряха и заговориха тихо. Бяха мъж и жена.
         -Макрина, - каза мъжът – след като вече си оглашена в степен „съвършен”, те изпращам с патриарх Стефан и Богомил на Запад. Патриархът – във Венеция, а Богомил и ти – да уреждате Унгарската църква, където вече няма да те зоват Макрина, а епископ Михаил Унгарец
         Този глас беше познат на Имеона. Но тя не виждаше лицата на двамата монаси. Разговорът им продължаваше, но задỳха вятър, който отнасяше и без това тихите им гласове в противоположна посока. Колкото и да се напрягаше, тя не успя да долови нито дума. Някъде в ниското заби клепало. Навярно наблизо имаше манастир.
         От източната страна на пътеката се зададоха двама конници, единият от които държеше поводите на красив чер кон. Бяха облечени с черни раса и закачулени. Когато наближиха до цèра, те спряха в сянката му, слязоха от конете и си казаха нещо с първите двама монаси…След това Макрина – Михаил Унгарец, патриарх Стефан и Богомил, както предположи Имеона, яхнаха конете си и потънаха в церовата гора по посока на залязващото Слънце…
         Четвъртият монах остана сам. Той изпрати с поглед съмишлениците си, после се отпусна в седловината на близката скала…
         Настана тишина. Дори птичките не се чуваха. И вятърът, който до преди миг вееше, бе отлетял в неизвестна посока, оставяйки Имеона и монаха в ръцете на Провидението…

         Беше горещо. Наблизо бълбукаше горско изворче. Мъжът свали качулката си, наведе се над струите вода, загреба с шепи от нея и бавно отпи няколко глътки… След това напръска лицето си и се обърна към цèра, зад който се бе спотаила Имеона.
         Тя не се притесняваше, защото не предполагаше, че той може да я види… При всичките си астрални излитания досега, Имеона бе открила, че само жрицата на Мада-Ра от скита на Еспора имаше сетива да я вижда…
         Но се оказа, че и друг умееше това.
         Монахът доближи до девойката, погали я по лицето, бавно и нежно повдигна брадичката ù… Погледите им се срещнаха…Имеона изтръпна. Срещу нея стоеше Князът…
         -Тривелия, ти се върна! – извика възторжено той – Знаеш ли колко те търсих? Две години откакто бяхме на кораба на твоя родственик…Къде изчезна? Какво се случи с теб? Липсваше ми…
         Имеона долови нотки на горест в гласа му…Но не знаеше какво да му отговори, защото все още бе в началото на спомените си за това прераждане…
         Църковното клепало отново заби и в небето се стрелнаха ято птици…Два бели гълъба закръжиха над главите им. Единият кацна на рамото на Княза, а другият – на нейното…
         „Навярно вече е време да се връщам в своя век…” – каза си девойката, погледна Княза и се стопи пред очите му…

         * * *

         Марко бе приключил с молитвата…
         Бяха на стотина метра от яхтата и той докосна леко Имеона по рамото, мислейки, че е заспала…Тя отвори очи и погледна в неговите…Същите като на Княза, но…
         Тя изтръпна. В зениците на Марко видя знака на Танг-Ра, знак, сочещ недвусмислено, че той е от древния български род на Дулорихите, родът на Повелителката на небесните коне – зеленооката Еспора
         Епископът бе поразен, защото откри същото в нейните зеници…

         * * *

         Високо в небето над Венеция летеше вертолет, който плавно се сниши и след миг кацна на площадката на яхтата.
         -Ето го и Алекс! – възкликна Марко и подаде ръка на Имеона.
         Професорът и Дàвиде ги последваха към изхода на водното такси.

Следва


Публикувано от hixxtam на 07.01.2013 @ 16:39:56 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   kasiana

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Ел тореадоро
автор: karabalak
473 четения | оценка няма

показвания 47541
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)" | Вход | 10 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)
от ATROPA на 07.01.2013 @ 17:58:04
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравления!
Действието продължава да увлича с динамиката си
и красотата на изказа, чрез великолепно построената фабула на разказа.
Браво!


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)
от kasiana на 07.01.2013 @ 19:24:09
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти от сърце за добрите думи, ATROPA:)))
Сърдечни поздрави!:)))

Каси

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)
от Hulia на 07.01.2013 @ 18:12:49
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Поздрави, Кас, винаги има магия при теб:)))


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)
от kasiana на 07.01.2013 @ 19:26:53
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за окрилящите думи, Ули:)))
Дано успея да я съхраня до края на романа!

Сърдечни поздрави:)))

Каси


]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)
от Narwal на 07.01.2013 @ 19:37:19
(Профил | Изпрати бележка)
Я виж ти! Прекрасно! И жени имало сред богомилите - Макрина, която става Михаил Унгарец?! Става све по-интересно! Поздравления, Каси!


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)
от kasiana на 07.01.2013 @ 19:43:43
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за добрите думи, Капитане:)))))
Има и други жени в богомилското движение, но Макрина (Михаил Унгарец)е най-известната...

Сърдечни поздрави:)))))

Каси

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)
от Caniko на 07.01.2013 @ 23:03:41
(Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/
ЧНГ, Каси!
Явно, празниците не са попречили на творческия ти ентусиазъм :-)
Приемам го като новогодишен подарък за четящите тези невероятни приключения.
:-)))


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)
от kasiana на 08.01.2013 @ 00:19:41
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за добрите думи, Caniko:)))))

Започнах тази глава съвсем неочаквано в нощта срещу Богоявление(6-ти януари), когато е роден и Христо Ботев...Писах я с прекъсване( време, в което домакинствах)...И я завърших след 5-6 редакции на 7 януари - Деня на Свети Йоан Кръстител( и рожден ден на сестра ми - светла й памет)...

Сърдечни поздрави:)))

Каси



]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)
от voda на 08.01.2013 @ 00:27:25
(Профил | Изпрати бележка)
С интерес и наслада прочетох, Каси.
Поздравявам те за умението! :)


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)
от kasiana на 08.01.2013 @ 00:36:38
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаля ти от сърце, Ели, че намираш време да следиш развитието ра сюжета на романа...И аз не знам какво още ще се случи в него:)))))
Най-интересното е, че преди време сънувах последното изречение от финала му...Дори не разбрах за кого от героите се отнася, но предполагам, че сърцето ми ще го открие...

Сърдечни поздрави:)))

С обич:)))

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)
от ANG на 08.01.2013 @ 15:13:18
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
ха - Голяма повелителка си станала
браво


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)
от kasiana на 08.01.2013 @ 15:30:54
(Профил | Изпрати бележка)
Ха! Да знаеш как се зарадвах на появяването ти тук и на твоето, значещо много за мен "браво", ANG-и!!!

Щастлива, мирна, влюбена и здравеносна 2013-та година!!!!!

Сърдечни поздрави:)))

Каси

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 09.01.2013 @ 20:10:18
(Профил | Изпрати бележка)
Каси, поздравявам те и за майсторството, и за огромния труд, който влагаш!:)


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)
от kasiana на 10.01.2013 @ 01:56:29
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти от сърце за добрите думи, Влади!!!

Бъди!!!

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)
от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 10.01.2013 @ 11:11:53
(Профил | Изпрати бележка)
Разбира се, че е имало жени съвършени от богомилите.
Така е било и при катарите.
За да станеш съвършен трябва да обучиш 3 ученика.
Не е лесно.


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)
от kasiana на 10.01.2013 @ 14:14:53
(Профил | Изпрати бележка)
Да така е. Радвам се, че го написа за сведение на тези, които не го знаят...

Благодаря ти, че продължаваш да следваш развитието на сюжета и окриляш с добри думи започнатото от мен...

Сърдечни поздрави:)))))

Каси

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)
от mamontovo_dyrvo на 10.01.2013 @ 17:04:14
(Профил | Изпрати бележка)
Пиши Каси, пиши! А аз ще чета Каси, ще чета! Много е увлекателно...


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)
от kasiana на 10.01.2013 @ 23:18:41
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че намина, прочете и сподели, Мамонтово дърво:)))))

Сърдечни поздрави:)))))

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 10.01.2013 @ 17:24:13
(Профил | Изпрати бележка)
Става все по-интересно и вълнуващо ! Следя с удоволствие Кас ! :)))


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 11-та глава)
от kasiana на 10.01.2013 @ 23:20:58
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти от сърце, Прекрасна!!!

Сърдечни поздрави:)))))

Каси

]