автор: angar

Аз получих жлъчна криза
с много тежка епикриза.
И хирурзите решиха:
жлъчката ми отстраниха.

Вече няма жлъч във мен –
станах кротък и смирен.

И приказват млад и стар:
“Преродил се е Ангар!
Захаросан като мед –
сякаш че е друг поет!”

Моля ти се много, Боже,
нова жлъчка да ми сложиш!

Пак да бъда ироничен,
злъчен, злобен, саркастичен!
Храбреците да възпявам,
подлеците да сразявам,
и да казват млад и стар:

“Същият си е Ангар!
И във слънчев ден, и в черен,
той на себе си е верен!
Може вълк овца да стане,
той – Ангар ще си остане!”