автор: ladyinblack

Не ме изпращай, всъщност нямам дом —
едничък орнамент съм от декора.
Не ме е страх от влизане със взлом
и от очи на любопитни хора.

Аларми не използвам, ни звънец —
да идват и надничат —но какво ли?
За истината всеки е слепец,
докато за проглеждане се моли...

В това число и аз —един акорд,
забравил хармоничното начало.
И не е повод да се чувстваш горд,
че си ме срещнал в поривче незряло.

Че нещичко за миг си доловил,
към мен оста изместил по погрешка.
Предишностите свои поизтрил,
и гмурнал се душата ми лудешка.

А там е мрак. Напълно предвидим.
Дори дъждец мъгливо да проръси
и да измие глупавия грим,
едва ли ще просветна в същността си...

Не ме изпращай. Всъщност съм без път.
В галерията земна ще остана —
осъдена за мен да няма съд
и да съм само образ от екрана.

За друг филм по-добре в афиша виж,
че моята прожекция не струва.
От скука може пак да ме проспиш,
а твоят свят реален съществува...

Но не е тук, уви. И не е с мен.
Без дом съм и надежда, общо взето..
Ала останеш ли неприютен
ще те приема, там, в небитието.

милена белчева
6-1-13