Днес е Богоявление, 2013-та година след Рождението Христово и половин месец след несбъдналият се край на света.
Нямаше и да го забележа, щото поради неплатен ТЕЦ вече и без кръст се къпя само със студена вода, но влезе в кръчмата Майната, един преуспял съкварталец, който преди 30-тина години се реализира като пловдивски зет.
- Майната им на маите – вмести поздрав изрецитира той, а след този възглас с мек тон измеца – кой ще почерпи едно.
Макар и напреднал с вересиите, поради сюжетен глад, веднага го прикотках с чайче и коняче за лев и петдесет. Иначе му бръкнах в цигарите и го сръчках:
- Хайде, кажи Майна, какво имаш срещу маите?
- Доскоро нищо бе, наборе. После тръгна тая за календара им. Аз, отначало не вярвах, ама като по цял ден радия, телевизии, вестници, мойта и тъщата само за туй нареждат, замислих се и я измислих.
Първо, заложих бащината ми нивица, взех кредит и го профуках на машинките.
Второ, казах на шефа, че е некадърник и освен да краде и лъже, за друго го не бива.
Към мойта бях нежен и само й споделих, че ми вреди на здравето и...
И блажено си зачаках края на календара, света и всичко горе указано. Да, ама не щя и не би!
Сега вече забрави, че съм Майна и оттук на татък, майната им на маите!