Все повече замръкваме беззалезно,
с очи обърнати навътре, без зеници,
недосегаеми за залезите алени,
запалени за нас с крило на птица,
перната жрица на небесните пожари.
Но няма днеска кой да я познае, с очи
пришити от страната на хастара,
душата, недокосната, сега мълчи...