автор: darkterminal

Извинявам се за закъснелия отговор и Привет От Жарко Мексико!

Разбра се, че Краят на Света е закъснял за нас или което пък, е по-вероятно, ние сме позакъснели за него. Та така, понеже празнувам религиозните празници само по стар стил, реших да отпразнувам и този по същата традиция, близко до Тулум и Чичен Итца - в самото сърце на Юкатан, люлката на майската култура.

Уви - суетата, като всяка суета биде напраздна, но! В калабълъка бях забравил - Карибско море ме посрещна с добродушната усмивка на Беззъбият Стар Хуан, с аромата на кубински пури, с парещите задника оранжевите като портокал хабньерос и с взривяващият небцето кисел вкус на прясното савиче.

Водата меко прегръща телесата ми, а пясъкът, все така се маже като току що разбъркан киреч под петичките ми. Панчовците, с бели дрешки и червени бандани през врата, ни се присмиват на смешния ни полуиспански и примижали с едно оченце търчат да донесат поредното Мохито, без дори и да си помислят да питат какво да сложат, когато кажа, че го искам с повече МО. Всяко мохито носи на колкото се може повече МО. А МО-то, то носи усмивки и добро настроение на всички. Кара ме да ставам по-добър и ме пуска да се нося по Вятъра.

Като казах Вятъра... Добрият Стар Бриз ме посрещна с почести. На тържествената Заря-Проверка се явиха, Старата Тортила около 201 годишната морска костенурка, която ми каза довиждане миналата година, Огромният Скат (днес водих синеца да го види, как се е заровил в пясъка и само прилепалата издават диспозицията му - маляка като го видя хукна да плува на обратно и сега не ще да влиза във водата) и милото семейство Ейнджъл Фиш. Черни красавици облекли брони, ковани от златното руно на Язон (ако знаеше милият къде се подвизават тези красавици, нямаше да троши нозе по Колхида, а щеше да си направи своето малко парти тук сигурен съм...).

Дойдох, видях, останах, така беше казал Гай Луций Цезар или поне, някой негов полуадаш. Разбирам го, и аз бих поостанал! Топлата вода и варно-беилят пясък крадът от сънят ми, товарят го на ивичестите баракуди и го понасят кой знае къде. Днес се гмурках да го намеря, нямаше го, но водата беше леко мътна и само сапфирените рибки присветваха, като трасиращите светлини на летище, осветяващи подводните каньони на рифа Руинас. Сега е зима и всички са запрашили към някой по-добър свят.

Само аз дойдох тук, заменил Ел Пацифико с Лос Карибес, като се надявах да намеря нещо загубено. Е! Тук е всичко. Всичко, за което съм чакал години наред. Сега ще спя, утре отивам на нова експедиция - дръжте се Куевитас, след това съм на Чак Моол, в тъмнината на Мексиканската Джунгла, ще изследвам пещерите на един от последните сеноти, обитавани от легендарните маи.

Наистина Елешка, не вярвам, че някога древните ще ми открият друга тайна освен красотата, да се гмурнеш между стотиците цветни хелери и гупи оцветяващи водата в пъстрата опашка на червената пътека от дъгата. Но за това в Понеделник, а сега поздрави, прегръдки, обич и целувки. Обичам ви с шарената топлина на Карибско Море, завивам ви с зелената прохлада на Юкатанската Джунгла и мисля за вас със сгряващата топлина на жарко мексиканско Халапеньо. А сега цветни сънища и ароматен ром със мъничко кафе. От мене чао.

И пак чао :)

Целуфки, обич и прегръдки,
От сега - за вас....