автор: nikoi

След брой n-ти кафета
и скандали на гладно,
след ръждиви куплети
и след сняг, рано паднал,
след препъване обло
във квадратни павета,
след жив съсък на кобри,
след опашки, билети,
след вървене нагоре
след сизифови мъки
след гризяща умора
след кутии bad "Лъки",
след камари бумаги
и след шум по трасето,
след кръстосани шпаги
с някои антипоети,
след студа ми сърдечен,
след леда ми от лава,
някой кратък, но вечен
в някой стих се явява.
И преди да е стихнал
е изписал поема
на лицето ми с всички
пръсти свои за вземане.
И преди да е станал
рима още нечувана
съм разбрала, че няма
как да не съществува.
Съществува си, вижте
само как съществува!
Преди да го опиша
с думи ме е целувал..