автор: Alisa

Аз не спрях да измислям.
Той не спря да сънува .
И навярно му липсвам,
и навярно си струва…
Предполагам, че може,
предполагам, че искам
да избягам от кожата си,
да започна начисто.
Предполагам, че вярва.
Предполагам, че чака.
Две загубени гари
И неспиращи влакове…
Една смешна история
със банална развръзка.
Тъкмо да се помолиш
и сърцето се пръска.
И лепиме парчетата,
и едно все го няма.
Но си знам – някой петък
ще дочакам голямото.
И тогава ( Глупачка!)
Ще се влюбя неистово,
в някой дето е чакал
да не спра да го искам…
До тогава (Простете ми)
Ще тъгувам арпежно.
Малко скъсани нерви,
Малко смачкана нежност…
Кофти свършва сюжетът
В тази приказка мъжка…
Всичко почва във петък.
Всичко - в петък се връща.