автор: hristoodz

Нищо не е това, което изглежда че е

Седя на крайчето на една отрупана с отбрани ястия и питиета маса, едни от други по – пикантни и пивки. Във въздухът се носят благоухания на вкусни гозби и дразнят широко разтворените ми ноздри. Като прегладнял пес поглъщам лиги и ближа пресъхнали бърни в предусещане за нещо вкусно и сладко.
От двете страни на масата в прави редици са подредени меки и удобни столове, които започват да се заемат по единично или на групи от поканените гости, все едни такива важни, горделиви и студени дами и господа – каймака на обществото –ВИП персони, лъснати и огладени по последна дума на модата, със скъпи маркови костюми и обувки от най – висш клас, не като моите, подпетени и очукани, а от специална – крокодилска кожа, на стойност няколко хиляди евро. Хора надменни, с мрачни и кисели физиономии – позьори от висока класа и със самочувствие на полубогове и нещо по - такова, отрупаните им с пръстени меки и нежни ръце блестят с всички цветове на дъгата. Само златните им украшения и аксесоари, различни видове брошки, обици, гривни, златни верижки, колиета и други, инкрустирани с разновидни скъпоценни камъни,. струват цели състояния.
Залата е просторна и светла с големи прозорци, откриващи панорамни гледки към широкото и плодородно тракийско поле. Огромен полюлей с безброй кристални телца виси над главите ни. Гъста мрежа фина дърворезба с орнаменти от гроздове, лозови листа, клонки, слънчогледи и други цветя оплита тавана. Цари дълбока и тягостна тишина. Господинът на централното място, с тежкият и смразяващ поглед, човекът с едрото телосложение и мускулатура види се дирижира реда в залата, настанява новопристигналите по местата им, определя вида на гозбите според ранга и заслугите. Големите му зорки очи следят всяко действие на гостите и прислугата, огромният му лоб блести като слънце. Кръшни и дългобедри сервитьорки в леки премени сноват като пеперудки от двете страни на масата. Улавям за кратък миг погледа му и изтръпвам целия от огъня на злите му, тигрови очи, които ме изгарят отвътре, усещам омразата им и се опитвам по някакъв начин да остана незабелязан, да се скрия зад гърба на другите или да потъна в земята.
- Къде съм, що ща тук сред тези изящни и добре охранени дами и господа. Аз опърпаният, с лекясалите лакти, с изкривените и очукани обувки – питам се и сам си отговарям – човек съм и всичко човешко не ми е чуждо, защо и аз да не се облажа като хората, нали Конфуций го е казал, дяволите да го вземат: «Яденето е наслада и благоденствие», тогава, защо да не се престоря на гьонсурат, та поне веднъж да се назобя като бял човек, а тези господа що за хора са, кой какъв е, кой е кум, кой е сват и кой е на булката брат? Що за птици са, нали са хора като мене, ама я!...
Така си мисля аз, но дали другите са не същото мнение, я чакай да попитам.
- Ваша милост, вие на булката какъв се падате? Може би сте от страната на кума, а? – питам аз съседа до мен, но гласът ми гасне като глас в пустиня, не удостоен с отговор.
Разбирам, че излишният тука съм аз, че съм се прицелил много на високо и лъжицата не е за моята уста.
- Ице, не си за тука, моето момче, ами подвий си куирука* и да те няма! – казвам на ума си аз.
- Какво се вреш там отпред бре, що се пречкаш ? Кой те е калесал тебе бе, серсемино, дръвник с дръвника! Говедо, идиот такъв!– дере се един от гостите, реве и се къса , а ушите ми червенеят от срам, а и как няма да червенеят след като ме унижава с разни там епитети пред толкова много хора.
- Аз, такова...- мъча да се оправдая.
- Тука не е място за отрепки и за боклуци като тебе!
Право да си кажа стана ми мъчно, душата ми цялата от болка се тресе, тежко ми е и не мога да се съвзема, да бяха ме ударили или заплюли нямаше да боли така. Рухнах като човек, като личност, налегна ме самосъжалението. Язък, че съм се мислил за нещо по` така, но, уви! Ей на - долна отрепка съм, боклука на обществото! Боли, брат, да знаеш как боли да не нарекат некадърник, долна и гнусна отрепка, ще ти се да си туриш край, защо ти е да живееш като неудачник, без достойнство и чест, като посмешище за другите. Не знам вие, но аз не мога! От де да зная, че тук било за богоизбрани.
Бавно и заднишком, под злобните и пронизващи погледи на разярената тълпа, ръководена от разпоредителя на залата, господина на централното място, напускам залата оплют, омаскарен и унизен.
Отвън пред самите й врати има стълпотворение от недоволни хора, събрани на групи по интереси и амбиции, с различни вкусове и предпочитания. Едни, от които желаят супите по – пикантни, поправени с чуждоземни поправки и подлучени. Втори настояват пържолата да бъде по – препечена и сочна, трети – алангре. И се теглят ту наляво, ту надясно или в центъра, с различни маскировки и бои, алени, сини, жълти, пембени и др. Можеш ли ги разбра що за хора са.? Ту се обединяват и коалират, ту се люспят и делят като вълци единаци.Едни били стогодишни, други не знам колко годишни и т. н....
Между тях се откроява един човек с остър мефистофелски профил и с ехидна усмивка. Около него групата е най – сплотена и единна. Той е водачът на амбициозните субекти с прикритите интереси, завоалирани зад добронамерени цели, цели в името на общото благо. Обвиняват ги, че били само месоядци, но в редиците им има и вегетарианци, ей тъй само за адет...
Този съвременен Мефистофел говори нещо неразбрано, с двусмислици, недомлъвки и с недоизказани мисли, не че другите са по – ясни и разбираеми, не, разбира се.
- Права и свободи за всички без оглед на физиката и чревоугодничеството, свобода на различните предпочитания и вкусове. Софрата била е наша и пак ще бъде, ние сме я управлявали и ще пак ще я управляваме, ножа и хляба в ръцете ни са били и пак ще бъдат!...
Господинът и подобните на него играят под чужда свирка, целта им е да се докопат до хляба и ножа, за да го харижат на враждебни и заинтересовани външни сили.
По коридорите цари пълна лудница, всички говорят, никой не слуша. Сякаш се води се диалог между глухи и психично болни. Някои пеят, други плачат, трети си тананикат или се смеят без повод, или жалят за миналогодишния сняг...
Едни на други хората се хапят и ръфат като кучета и ръгат в ребрата с лакти. Ругаят се и се псуват на майка, сякаш светът им е крив. Омразата се чете в очите им и само малък повод е необходим, за да се разкъсат едни други. От време на време прозвучават призиви ту отляво, ту отдясно за ред, спокойствие и дисциплина, за повече хуманност, добронамереност и търпимост.
- Какво по дяволите става тук бе, господа, полудели ли сте или що? – любопитствам аз – да не би да са пуснали дефицитна стока за продан? Да не е дошъл края на света? За бога, спрете, хора ли сте или животни?
- Не, хора сме от кръв и плът! – казва ми един - Чакаме реда си, за да се назобим, омръзна ни да се храним с втора ръка ядене. Стига некадърниците да се разполагат на народната трапеза и да обират каймака на всичко.Ние сме най – достойните затова, другите са готованци и чревоугодници
- Но и така изглеждате добре и не сте гладни, като гледам коремчетата ви са заоблени, добре си живеете.
- Добре, добре, – казва човека– ама може да бъде и по – добре, нали? Искаме ножа и хляба, по право ни се падат, сега разбираш ли! В кокалът е причината, за да е, според древните римляни, хомо хомини лупус ! (Човек за човека вълк).
- Защо, нали може – казвам аз - човек за човека да бъде брат. Нали Конфуций го е казал „ Научете се да бъдете човеци”!
- Грешни разсъждения имаш, момче, грешни! Но нали брат с брат разговарят чрез адвокат. Бъди един от нас и ще станеш човек, приеми нашия тертип и подобие и ще прогресираш. Истина ти казвам!
- Не искам ви тертипа и подобието, – казвам аз – на мен ми се ще да бъда себе си!
. Абе, вие що за изроди сте, че бягате от келепира! Хората ви го тикат в ръцете, а вие се дърпате! Глупаци, заради вас сме на това дередже я! Себе си щели да представят, вън от тук вагабонти!
Що за дяволия е това – питам се на свои ред аз – навсякъде те обиждат, плюят и гонят, щом кажеш истината или пожелаеш да си самия себе си! На и изрод съм вече, анатемосан и очернен, нямащ място сред богоизбраните. Ей ме на изхвърлен като парцал на улицата, заедно с благословията. А там гъмжи от народ - потъпкван, неоправдан и мразен – утайката на обществото – третото съсловие, забравените от бога и върхушката хора, тънещи в мизерия, нищета, глад и болести, хора хранещи се с гранясали остатъци и с трохите от царската трапеза, живеещите в бордеи. Лъгани, мамени, крадени и не дохранвани. Разединявани, без собствена воля, права и свободи. Наивно вярващи и лесно подвеждащи се, жадуващи за по – светли и щастливи дни. Третото съсловие е най – многобройното, в името на което, за неговото благо се изрежда на обществената трапеза каймака на обществото. Редът, който е от особено значение за благополучието на богоподобните, се съблюдава от сопаджии и от копои, чиято вярна служба се награждава богато и пребогато от елита. Светът се крепи на тях и върху раменете на милионите гладни гърла. Разни глашатаи шетат между тълпата с обещания да я нахранят и да й дадат възможност да се докосне до благините на този свят, но, уви! След като се наредят на масата отрупана с вкусните гозби забравят за нея.
Сред гладните и разярени хора двама песоглавци се опитват да озъбтят и да затворят устата на един неудачник, който имаше недоразумението да замери с домати, в знак на протест, кулите на префърцунената кулинария. Странникът прилича повече на светец със слабото си и изпито лице и с голямата бяла брада и коса , от тези дето ги изобразят по иконостасите. Носеше се като клошар с шапка идиотка и дълга горна дреха, завързана с въже на кръста, достигаща до петите му. Известен беше с прозвището босяка, така го знаеха и така се обръщаха към него на улицата. Може би животът му би бил друг, но сам пожелал да бъде сред братята си, сред неоправданите и лъгани хора, за да им отваря очите и сочи правилния път, подобно на Толстой на лека ръка се беше отказал от лекия и охолен живот.
- Замервайте с домати, а не с гранати, – крещи той – цървулите цървули избират, не им вярвайте! От тиквата тикви се раждат, а не портокали! Тези господа са се самозабравели и тънят в кал...
- Млък бе, кучи сине, че ще ти избия зъбите и ще ти изкубна груцмуля, ако не млъкнеш!- прекъсва го злобно един от песоглавците с голямата четвъртита като чутура глава, озъби се свирепо и скръцна със зъби....
- На теб се говори бе, дъртак! – каза по – ниският с увисналите от тлъстина бузи – на какъв ми се правиш, на отракан, а? Като ти лупна един в сурата, ще видиш как се пощръкляват мирни хора!
Замъкнаха го и го вкараха в една камионетка, за да го посъветват малко на едно друго място...Ситите са се оградили с подобни кули и отвсякъде им тече боклук с гадна миризма, а копоите вярно пазат устойте на тези величествени здания...
Най – сетне и аз попаднах в своите води и вече ми е все едно какво е казал Конфуций или пък неговия колега по мъдрост Авицена, майната им на всички. Добре съм, само дето от глад трудно заспивам и сънувам вкусни гозби и заплитам крака, но нейсе и това ще мине, сега чакам да дойде първи април, (Коледа и Нова година – по дяволите) ако и тогава няма манджи, ще има поне първо априлски шеги и ще ми е весело на душата, какво повече от това! – здраве, но и то го няма!..
Сънувам ли или на върха на пирамидата стои някой или пък заинтересовани лица, които дърпат конците, така че ситите да са все сити, а гладните -- кучета ги яли?...
Вие кажете, тъй като аз съм престрастен!
31.12.2012 год