автор: bubzz

Щеше да бъде поредната скучна вечер. Барът беше почти празен, ако не се брояха тримата мъже, седнали на бара. Алиса бавно премига срещу тях, молейки се по-скоро да си тръгнат, за да може да си почине малко, да полегне на някое сепаре докато свърши смяната й.
Как мразеше нощните смени,лятото още не беше настъпило и нямаше толкова хора и едва изтърпяваше до сутринта.Туристите обаче,напук на желанието й,нямаха намерение изобщо да си тръгват.Идваше й да удуши собственоръчно бармана Джак,който ги забавляваше и сякаш нарочно ги задържаше.Отново премига,но този път задържа очите си затворени по-дълго.Никой нямаше да забележи,ако остане малко със затворени очи.
-Алиса-провикна се весело Джак и тя рязко отвори очите си-Ела тук.
Момичето се изправи и бавно се завлачи към него.
-Какво има?
-Искаш ли едно малко?Като те гледам,не се учудвам,че нямаме повече клиенти.По-заспала сервитьорка едва ли може да има някъде.-каза й мъжа през смях,като през това време й подаваше чашата,пълна с кехлибарена течност.Тя му се намуси насреща,но все пак взе питието и отпи от него.
-Нямат ли намерение тези вече да си ходят?
-Най-вероятно не.Ако искаш иди отзад малко,ако има нещо аз ще те извикам.-тя се подвуоми,но решението беше взето бързо.Взе си чашата и отиде в задната част на заведението,която беше напълно пуста.Седна на сепарето,отпивайки от алкохола.Явно беше задрямала,защото когато започнаха крясъците се стресна и сънено се заоглежда.Някой викаше толкова силно,че щеше да проглуши ушите й.Такива неща не се случваха често,затова стана и се запъти към кръглия бар,в средата на заведението.
-Джак-провикна се тя,опитвайки се на надвика неприятния шум.Заведението беше напълно празно,а бармана беше запушил с две ръце ушите си,за да спре инвазията на неприятния шум.-Какво става?
-Нямам никаква идея.-извика се и той.По взаимно съгласие решиха да видят от къде идваха виковете и излезнаха на улицата.Но нещо не беше наред.Добре осветената улица,сега беше отвсякъде тъмна,и изглеждаше по-пуста от когато и да било.
-Кой е бармана тук?-изкрещя глас до тях и двамата се стреснаха.Толкова се бяха съсредоточили в улицата пред тях и не бяха забелязали мъжа,влезнал в заведението.
-Момент-двамата забързаха към бара и това,което видяха там ги учуди не по-малко от пустата улица.Мъжът беше облечен с кожени панталони с ресни,стара опърпана риза,а върху нея беше сложено елече също с ресни.На главата си носеше каубойска шапка,която напълно скриваше лицето му.Какви ли не чудаци имаше по морето,може да е от някоя театрална група,помисли си Алиса.През кръста му минаваше колан,на който беше закачен кобур,който за изненада на Алиса се оказа с доста реално изглеждащо съдържание.Пистолетът беше съвсем като истински,а тази част на панталона беше леко виснала надолу от тежестта му.
-Странна вечер-с дрезгав глас изрече каубоя и си поръча чисто уиски,без да сваля очи от улицата,или поне тя си мислеше така,тъй като все още не можеше да види лицето му.Няколко минути всичко беше притихнало,когато писъците отново почнаха.Алиса понечи да тръгне към улицата,но я спря гласа на мъжа.
-Ей,момиче.-тя се обърна към него в очакване.Той се изправи бавно и застана с цял ръст пред нея.Беше направо огромен,поне метър и деветдесет,а тя с нейните метър и шейсет направо бледнееше пред него.Зад бара Джак беше нащрек,готов всеки миг да се хвърли срещу странника,ако направи нещо на момичето.-Легни долу.-заповяда й мъжа и тя го погледна недоумяващо.-Ще разбереш малко по-късно,просто легни по възможно най-бързия начин.
Тя все още го гледаше с отворена уста,видя с крайчека на окото си,че Джак се опитва да набере някой на телефона и искрено се надяваше,че това е полицията.Това ставаше прекалено странно.
-По дяволите щом не става така.-изруга мъжа и извади от кобура пистолета си,насочвайки го към Алиса.Тя знаеше,че е истински затова залегна на земята възможно най-бързо,очаквайки той да стреля.Но вместо това той само се засмя и го прибра обратно.-Запомни това,което направи току-що момиче.Друга вечер ще ми благодариш.-с тези думи,той плати за питието си и с бавна походка излезна от заведението.С все още треперещи крака Алиса се приближи до бармана.
-Какво беше това?-попита я мъжа.-Опитах да звънна в полицията,няма обхват нито моя телефон,нито служебния.Какво по дяволите става?
В този момент се чу някъде в далечината мотора на кола,която се приближаваше с огромна скорост.Двамата отново излезнаха на улицата,точно навреме,за да видят как колата с пълна скорост се забива в няколко други,паркирани пред заведението.Ударът беше толкова силен,че тя чак се качи отгоре на другите две коли.Затичаха се да видят дали шофьора е добре,но за тяхно голямо изумение,когато отвориха вратата шофьорското място беше празно.Двамата се спогледаха и решиха да се върнат в заведението.Но бяха възпрепятствани,пред заведението имаше голяма тъпла от хора,които до преди малко не бяха там.Явно днес някъде наистина е имало каубойска пиеса,защото мъжете бяха облечени по същия начин,както и мъжа,от преди малко.А жените бяха с рокли,каквито тя беше виждала само на снимка или в някой филм от едно време.Групичката крещеше силно и явно бяха афектирани от нещо,защото и никой не ги поглеждаше.Изведнъж Алиса усети нещо.Някакъв много силен импулс,който сякаш направляваше сам тялото й, и тя залегна на земята.Не можеше да повярва на очите си,когато в мига,в който усети твърдата повърхност на земята,на сантиметри от нея се заби един куршум.Не знаеше какво я беше накарало да го направи,но знаеше,че трябва.Извърна се да погледне към хората,но тях ги нямаше.Така както се бяха появили,така и бяха изчезнали.Джак и помогна да стане от земята,като не спираше да ругае.
-Къде отидоха?-попита го тя,той поне беше гледал.
-Не знам-гласа му трепереше и си личеше,че беше изплашен до смърт-Погледнах към теб и когато вдигнах поглед,тях вече ги нямаше.
Тогава Алиса се сети за мъжа от по-рано.Той я беше накарал да легне възможно най-бързо и си замина с думите друга вечер ще ми благодариш.Не знаеше как,но беше сигурна,че този мъж спаси живота й.Двамата с бармана се чудеха какво да правят сега,когато крясъците започнаха отново.Спогледаха се уплашени,когато усетиха промяната в повърхността под тях.Улицата беше облята цялата в някаква жълтеникаво-червена течност,с дебелина може би от около 5-6 сантиметра.Точно когато смятаха да се върнат в бара,видяха клатушкащ се силует да се приближава от единия край на улицата.Зад него се движеше нормално друг,но много по-голям.Двамата не можеха да отлепят погледа си от там.Когато видя точно какво се приближава,Алиса,изтръпна от ужас.Първото беше малко момченце на около 5-6 годинки.Беше китайче,с болестно жълта кожа,дръпнати,почти затворени очи,облечено в синя тениска и бели къси гащи.Но не това беше ужасяващото в него.Беше с ампутирани ръце,като от тях беше останала само малка част под рамото,която беше цялата бинтована.А бинтовете бяха пропити целите със същата жълтеникаво-червеникава течност.То се клатеше наляво-надясно,с протегнати напред останали части от ръцете му,едва успявайки да балансира.В първия момент беше прекалено задълбочена в момченцето,за да не види и мъжа отзад.Беше висок мъж,но когато погледна лицето му,застина ужасена.На мястото на лявото му око,зееше огромна дупка,разкриваща част от черепа му.На Алиса й се догади,точно когато чу и Джак да повръща до нея.Високият мъж държеше в ръката си дълга пръчка,с която сякаш придържаше момченцето.Беше също като импулса преди малко,но тя знаеше.Не трябваше да се доближават до тях,момченцето беше мъртво.Но точно тогава се чу ужасяващ писък.Малко момиченце беше на крачка от тях на тротоара и пищеше от страх.Бялата й рокличка цялата беше изцапана в ужасяващата течност.
-Стой тук-нареди й Джак и тръгна към момиченцето.
-Не докосвай китайчето.То е мъртво-последното го прошепна по-скоро някак на себе си.Знаеше,че докосне ли го мъжа ,с него е свършено.Момченцето забърза крачката си,приличаше на зомбитата от филмите,но много по-реално.Джак ги заобикаляше,но тогава детето се обърна и се опита да го хване с отрязаните си ръчички.Върхът на бинтовете леко докоснаха ръката на Джак и той момента се отдръпна като попарен.Алиса не знаеше какво да прави,но мъжа продължи напред,докато китайчето продължи да се приближава към нея.Високият мъж сякаш гледаше всичко от страни,захласнат,сякаш изобщо не осъзнаваше какво прави.Точно тогава нов писък,раздра нощната тишина.Но този път,Алиса ужасена надигна очи.Беше Джак.Той вървеше вече надолу по улицата към нея,а цялата му кожа лъщеше,сякаш беше намазана с олио.Едва когато се приближи малко повече,тя успя да види.Тя разбра.Това не беше олио.Кожата му беше цялата жълтениката и бавно се свличаше от лицето му,смесвайки се с останалата течност по улицата.Той спря вече,когато не можеше да върви и започна да крещи от болка.Бързо нещо го разяждаше целия,докато накрая съвсем не се разпадна.По течението до крака и достигна само едното му синьо око.Сега вече и тя изпищя.А китайчето приближаваше бавно към нея с клатушкане.Тя не можеше да помръдне,вече беше прекалено близо,но краката й отказваха да се движат.Просто стоеше и чакаше да я сполети същата участ като Джак.Сега знаеше и каква беше тази река,насред улицата.Всички хора,докоснало китайчето.Беше вече до нея.Но точно тогава,то изпищя,очите му се отвориха и Алиса се озова в дъното на сепарето,където беше легнала снощи.Погледна навън.Слънцето изгряваше и бавно осветяваше ужаса от снощната вечер.Тя се огледа,било е само сън,един ужасен сън,успокои се.Нямаше блъснати коли,нямаше река от плът на улицата.Но когато потърси бармана Джак него намери на мястото му,нямаше го и из цялото заведение.Разумът и отказваше да приеме снощния ужас за истина,той не се беше разпаднал току-така пред очите й.Когато дойде другата смяна,тя докладва за отсъствието на Джак,но той по природа си беше несериозен и никой не беше особено притеснен.Прибра се и известно време лежа будна в леглото,мислейки за странния сън и къде ли се беше запилял Джак,но скоро съня я надви и те се предаде.Вечерта се падаше отново да е нощна,затова след като си почина добре и излезе с приятелите си,отново беше време за работа.Тази вечер беше много натоварено и имаха доста хора,а бяха и с човек по-малко.Джак още не се беше появил,но нямаше време да се притеснява в момента точно за това,имаше прекалено много работа.Към три часа най-накрая хората си тръгнаха и можеха да си починат вече.Тази вечер беше останала и още една сервитьорка,заради повечето работа.Заприказваха се и Алиса сподели страха си,че нещо се е случило с Джак.Точно тогава нощта беше раздрана от познат й до болка писък.Тя изтича до улицата и нагази в плитката река от човешки тела.А в далечината се виждаше силуета на поклащащото се китайче.