Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: nikolaylalev96
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13954

Онлайн са:
Анонимни: 451
ХуЛитери: 7
Всичко: 458

Онлайн сега:
:: Albatros
:: rajsun
:: VladKo
:: mariq-desislava
:: DreamWalker
:: pijama
:: marathon

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаХроника на сблъсъка
раздел: Поезия
автор: yotovava

.... мъжете се от Марс,....

Сълзата бях в окото на вселена,
хлябът за случайни звездни странници.
и здрачът син, закърпил бреговете,
раздрани от разсърдени совалки.

Не знаех кой пространствата открехна
и как небето намота в масури,
през галактики и времена несретни
изпя за мен вселенски партитури.

Дойде внезапен като дъжд през юли
и с дъх горещ се спусна по Екватора,
а после дълго в сенките притулен
нежните ми дъщери причакваше.

Лукав и дързък, с огнени зеници,
езикът му – камшик и тънък обръч,
парливо съскаше или разсипваше
стрелите тънки и на зло, и обич.

– Ти кой си – непознат, объркан духом,
и моите деца защо прикоткаш
в подмолите и в пещерите кухи.
Невинни са душите им и кротки,

не са познавали до днес страстта.
Навярно идваш ти от друго време.
Съзирал ли си някога подир дъжда
как никне сутрин мравешкото семе?

Как слънцето като яйце е крехко,
преди да се разпука над всемира
и как след залез в тръпнещата вечер
обратен път сред звездопад намира?

В дъха на листа ти не си осъмвал,
на росната бреза страха изплаквал,
след дълга нощ на ветрове и пъкъл
и своята зора не си очаквал.

Защо от мойте пазви пълнолунни
на езерата ми открадна бриза?
Така на жертвеник смъртта целува
мъдрец, разсякла бялата му риза.

А той наведе тежките си клепки –
защо ли стори ми се, че заплака:
– Не ме гони през тъмните вселени,
от тебе всичко да науча чакам.


Публикувано от alfa_c на 05.01.2013 @ 12:16:15 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   yotovava

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.01.2022 год. / 19:26:35 часа

добави твой текст
"Хроника на сблъсъка" | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Хроника на сблъсъка
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 05.01.2013 @ 21:20:23
(Профил | Изпрати бележка)
Метафоричната образност на стиховете ти е уникална, Валя!


Re: Хроника на сблъсъка
от Meiia (meiia@abv.bg) на 05.01.2013 @ 21:46:36
(Профил | Изпрати бележка)
Много внимателно с инакоземните!:)
Н.н.н.икакво доверие!!!
Разбирам, че с цветните си преживявания се опитваш да обединиш световете и... не че това няма да стане, но не е безопасно, така че... спасявай героинята си поетически!
Твърде сложна и пълнокръвна е, за да я жертваш за Марс!:)


Re: Хроника на сблъсъка
от yotovava на 08.02.2013 @ 17:11:15
(Профил | Изпрати бележка)
:)))
Абе знаеш би кой за какво идва :)

]