автор: sradev

Той изглежда като иероглиф, но може да се чете и на други езици.
Ново е бюрото, млад е служителя, съвременен е компютъра му.
Всичко изглежда чисто, подредено и готово за работа.
До кабинета достигнахме през десетки врати, специални карти и кодове ги отключваха, тайните бяха омагьосани със седем печата.
Всеки знаеше по малко, никой не си въобразяваше какво е цялото.
Никой нямаше право да го знае. Това беше правото.
Никой нямаше достъп до всички стаи и всяка стая беше подслушвана от три други и седем нива имаха ключалките, а девет - клюките за тях.
Но клюка ключалка не отваря, и за това клюките бяха свободни да се раждат вън от Системата.
Но те нямаха достъп вътре - там бяха само разнищвани и превръщани в Знание.
Ракова улица, ракови корпуси, здрава система.
А демона беше поставил своят знак на бюрото, подобен до знаците, които съм виждал на хиляди други бюра.
Не, демона не беше влизал там. И все пак духа му витаеше навсякъде.
Печата му не можеш да махнеш, той го поставя преди Системата да се роди.
И все пак той не е Системата.
Неговият параграф е неунищожим.

Огледай се наоколо и ще видиш знака му.
Нищо секретно няма в него.