автор: LeoBedrosian

Действащи лица /които не са описани непременно в хронологичен ред на появяването им./

Поет
Пророк
Мъдрец /да не се бърка с пророка/
Безумец

Място на действието: Полите на Свещенна планина сред недобрани боровинки и костилки от ланшни вишни.
Пън от ялова акация. На пъна седи Безумец, събул калцуни и суши подпухали стъпала на оскъдно слънце. Току що се е самозадоволил и гледа как малки черни мравки опипват с пипълца белите перлички, които е оставил върху мравуняка им.
Приближава го мъдрец със пенсне на невиждащото си, побеляло от катаракта око.

Мъдрец:
О, безумни ти! Пак ли си хвърлил семето си на Земята?

Безумец:
Но не е ли тя най-плодородната благодат, дадена ни от Него? И не е ли казано в Писанието, "Орете и сейте в земята семето, за да ви е добре и да сте нахранени"?

Мъдрец:
О, неразумни! Може ли да поникне семе, хвърлено на камък? Я виж какви струпеи имаш на краката си! Ако Оня беше толкова човеколюбив, той щеше ли да ти даде всичките язви и хемероиди, които не ти позволяват да седиш на задника си?

Безумец:
Не ме ли наказва Той, за това, че хвърлям семето си на камък, а не в плодородна почва? Грешен съм аз. И моят грях е, че не Го познах преди да хвърля семето си. И той ще ме накаже с още циреи и гнусни рани.

Мъдрец:
Няма граница човешката глупост, няма граница и Неговото пренебрежение. Той е Деспот, доколкото може да бъде деспот една фикция, живееща в оскъдния разум на глупците. Горките ние, обречените да виждаме и двете, … и да ги понасяме и да страдаме от тях!

По пътя от към планиината се задава свят мъж облечен в извехтяла пророческа роба. На главата си носи островърха шапка, а в ръцете си, сокол, змия и сноп тръстика. Спира при двамата.

Пророк:
Я, двама злощастни неверници. И само как миришат! Сигурно се кланят на своите тленни страсти, непознали Небето и Повелите му! Привет нещастни!

Мъдрец:
Нещастен е онзи, който е затворил очите си за очевидното, носа си за уханното и ушите си за песента на славея! Още ли Го търсиш в пустощта?

Безумец:
.. и се изхвърлих три пъти на камък, Свети. Вече имам три цирея на онова място и два хамероида, колкото ябълка. Пих кръв от плъх и ядох сушени крила от прилеп. Грешен съм , Свети, глупав съм. Кажи какво да направя, да се отърва от циреите си?

Пророк:
Кай се! Принеси на всеизгаряне в жертва на Зорийския олтар цялото си имущество и се моли да те чуе и да ти прости, безумецо! О вии, люде на долни страсти и мними блаженства, ще патите и много ще ви боли и ще виете от болка и мъка... Но ще е късно и безвъзвратно!

Безумец:
... но се изхвърлих и на тоя свят мравуняк, Свети! Дали това няма да ми помогне?

Мъдрец:
Ако всеизгори едната си ръка и поопече хемероидите си, дали няма да се намалят страданията му, Свети? Или най-добре да скочи целия в огъня, ама когато се е най-разгорял! Това ще му разреши проблема веднъж и завинаги. Само дето малко ще покрещи, ама ще му мине...

Пророк:
А ти, ти си по-лош и от безумеца, ти си сродник на лукавия, по-подъл и от главатаря на вси Сатири! Ти, безвернико, най-големи ще са твоите страдания! Горко на всеки, дръзнал да възгордява себе си, горко му и да се присмива, на Оногова дето не познава и не пуска в сърдцето си. Вечни ще са мъките на Душата му отвъде!

Безумец:
А на хемероидите му тъдява, Свети как ще им бъде? Много ли ще го болят, че единият май току ми се пукна, ох! Горкият аз, клет и проклет да съм, че трижди се изхвърлих на оназ грешна скала! Ах…! Не може ли да ми помогне твоята пресвята змия, Свети! Да изцери циреите ми и да премахне болките от спуканите ми хемероиди!?

Пророк:
За тебе, безумецо от полза ще е само тръстиката и нейната чудодейна жилавост, нейната якост и хубавото и изсвистяване преди да се стовари на праздната ти глава! За съжаление ми трябва за друго, инак с удоволствие бих те нашибал хубаво с нея. Но не заслужава да се строши в дебелия ти и безполезен череп!

Мъдрец:
Не вярвам Свети. Нито в отвъдното, нито в Пазителя му, що не ме оставиш на мира да се занимая с тукашните си дела? Че тя, Душата има и други, по-въпиющи нужди от това да се кае и закалява за там, от дето никой не се е върнал.

Пророк:
И какви са нуждите на твоята грешна душица, човече, да задоволява материалното си тяло и да му угажда ли? Че тогаз с какво се различава от безумната душица на тоя окаяник? С проявата на мнимия си интелект ли? Че за какво й служи тоз интелект? Да лукавства, да се подиграва и да ограбва последния парцал от гърба на ближния ли? Отговори ми, ти грешнико!

Мъдрец:
Единственото от което имам нужда е да подхранвам интелекта си и да си отговоря рационално на въпросите, дето ме затискат от всякъде. Ето, тук този мравуняк. Защо мравките му са черни и носят храната, на царицата си? Защо не я изяждат и не задоволят глада си? И кое кара птицата на есен да лети към зимния си дом на юг, а друга да се върти около гнездото си. И защо кучето се съвъкуплява на есен, а кучката се окучва на пролет, и все така става? Знам отговора на твоя Бог, защото той така е казал! И защо не е казал инак, а точно така? И това ще ти кажа, защото така е по-лесно за обяснение. Защо да напъваме и без това започващата да се изпъва една, едничка самотна гънка на мозъка си? Щом бог е казал ТАКА, значи – ТАКА е и така ще стане!

Пророк:
Не споменавай името му! Не си достоен невернико! И кой ти каза, че може да се съмняваш в преценките Му? Кое гърне може да съди грънчаря? Достойно ли е за това?

Безумец:
Моето гърне се спука когато реших да го измия в реката още горещо от жарта, беше полезно гърне!

Мъдрец:/саркастично/
Аз грънчаря не познавам, но като му гледам гърнетата си представям какъв майстор е.

Пророк/гневно/:
От кал сме и на кал ще станем. И трябва да сме доволни, ако полепнем по петите Му, а не ни разпилее вятъра из небесните полета! Твоето гърне /към мъдреца/ е безполезно, не може да задържи и лепта мляко без да се развали, не става даже за урна на праха от безумната ти мъдрост!

Чува се силен гръм. Безумеца се сепва и пада от дънера, а сокола изкрясква и изкълвава очите на змията. От близкия хълм се чува звук на лира и глас на Поет.

Поет с лира:
О, лиро пей във студ и пек. Че твоите струни са чуден лек и благ мехлем за нервен тик на лунатик и схоластик. И славей лек пред теб немей, ни чучулига, нито авлига преборват твоя чуден звук. Приятел си ми ти и храниш ме във гладни дни...
Слушам вашите кавги, защо са те, не стига ли ви немощта на дните ви, недоимъка на живота ви и слепотата на змията ви?

Мъдрец:
Предпочитам слепотата на дясното си око пред блаженото неведение на нямото подчинение, ха..

Поет:
И кой е тоз , заслужил, благ и мъдър, който ни зове към възвишение на достойното ни Аз? И е ли той достоен, или е сал така наречен от неми, слепи и прокажени? Кой би казал, „Аз съм тоз!“ и би го казал силно, ведро и без угризение? Нима сте вии тез люде, праведни, чисти, честити и достолепни? Кой вам е отредил тази дан и това положение? А?

Пророк:
Аз не съм достоен да умия с вода нозете Му, камо ли да оспорвам твърденията Му. Никой от Вас не е достоен за това благо и свято дело. Вие не заслужавате сянката му да изметете от покварената си пепел!

Мъдрец:
И защо тогаз зеиш, праведний!? Не би ли млъкнал и укротил бясното си пиле, че скоро ще закълве циреите на този злощаст клетник.

Безумец:
Ако така ще ме избави от мъките, нека кълве таз птица грозна и проклета… Ох, горкият аз, ох злощастният. Как можех да знам, че такава злочеста съдба ще ме сполети като изхвърля семето си на онази проклета скала! Ааа…

Змията с изгризана глава пада безжизнено от ръцете на Пророка и се превръща в полуизгорял факел с бронзов накрайник на който с гръцки букви е написано: ПРОМЕТЕУС.

Пророк:
О, вии недостойни, дори за оназ езическа дан, дадена ви от древните егейски богове. Вии, които предадохте Прометей като Сина Му за шепа сребърници, вижте поличбата. Вижте тази факла от лобното място Прометеево, която той ви дари, за да я използвате по най-безчинния начин и да горите месата и имота на ближните си! Вижте и кайте се, низши духом! Кайте се, защото и вие на пепел ще се превърнете, пепел по-низша и от тази изгоряла факла!

Сокола не издържа повече на крамолите и шумните забележки, излита със зверски крясък от ръката на Проповедника като отнася парче от тленната му плът в ноктите си.

Пророк:
… И трижди нямам аз болка, и трижди съм силен и горд, о вие, покварени вземете плътта ми, изгорете очите ми, зверовете ви да изкълват черния ми дроб. Пак няма да наранят душата ми, тя е вечна и само Той може да я обрече на мъки вечни! О Боже, ето ме, пред теб съм, съди ме. Нека заема мястото, достойно според делата ми и постъпките ми. Вземи ме!

Безумец:
А трябва ли ти, Свети тая тръстика? Виж, иде зима, мога да сплета хубава колибка с нея, та да скрия на завет премръзналите си меса? Да я взема ли?

Мъдрец:
Ти, безумецо сплети колибката, поета ще свири на лирата и ще опява студените ни и тъмни вечери, а аз ще набивам в главите ви мъдростта. Остава да решим какво ще правим с Пророка. Дали да не го оставим на зимните вълци, а? Какво ще кажете, той сам го пожела..

Поет:
Във студ и пек, във срамен век, ще пей човек за блян и лек. Но няма спор, кат види зор горещий тор ще пали в шпор! Демек ще ни трябва и топлинка в студените нощи, само с лирата едва ли ще оцелеем.

Тримата заговорници отнемат жилавите стебла от ръцете на изнемощяващия пророк и весело бъбрейки го оставят сам на смрачаващото се небе. Заситня сняг, вятър го понася странично. Пророка паднал на колене с безумен поглед гледа към небето.

Пророк (взима ненужната прометеева факла в изнемощелите си ръце):
Боже, къде си? И ти ли ме изостави!? Ако все още си тук запали тази факла, запали я, за да знам, че си с мен Боже! … О Вие вси свети и достойни на небето… Изоставихте ме!

Гласа му се загубва в снежната буря