автор: Rodenavlotos

Златотърсачо, губиш си напразно времето!
Със сто сита отдавна съм пресята
и е отнесено, окрадено безценното,
а другото е камъни и пясъци.
Кристал планински може да проблесне
на дъното, в залязващото слънце,
отгоре, от високото донесен,
по-ярък и от златоносно зрънце-
къс от душата на скалата заледена,
но то е само камъче, нали разбираш?
Под страх от смърт е забранено
измамните отломки да събираш,
защото е ефирна красотата им,
но с тях не можеш да забогатееш.
Сложи си очила за светлината им-
тя само заслепява, но не грее.