Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xoxoyolli
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13999

Онлайн са:
Анонимни: 438
ХуЛитери: 5
Всичко: 443

Онлайн сега:
:: Lombardi
:: Icy
:: pastirka
:: KBoianov
:: melange

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2022 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНомад
раздел: Поезия
автор: katbalu

Номад суров върви невидим с мен.
Създадох го! Навярно го повиках!
Не знам кой на кого попадна в плен
докато из душата си се скитах...

Една нощ... точно през една,
когато много пареха сълзите,
отвори той в сърцето ми врата
и ме отведе тихичко в звездите...

Не беше лесно с мен да се лети!
Аз криволичех, спирах, чак - вбесявах...
Понякога в капани на ловци
не с дни, а с месеци пропадах...

Не ми помогна този странен мъж!
Не срязваше жестоките въжета!
Не ми подаде даже остър нож
да си помогна мъничко в късмета...

Оставяше ме да се убода
на Злобата във острото вретено
и чакаше ме цели сто лета
да тръгна нецелуната след него...

Но беше там! Усещах му дъха,
дори за миг сама не ме остави!
Единствен Бог умее май така-
във хиляди неща да се представи...

И ето ме – превърнах се в номад,
Не само аз – и други са в небето.
Открили са и те, че в този свят
ездач,самотен е завинаги сърцето...

p.p

А някога- май преди тридесет лета,
едно момче рисуваше ме нежно:
„На кон си – Кейт! Води ме през света”.
И Кейт... обърка пътя ...безнадеждно!


Публикувано от Administrator на 02.01.2013 @ 22:04:32 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   katbalu

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.07.2022 год. / 16:58:50 часа

добави твой текст
"Номад" | Вход | 3 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Номад
от secret_rose на 02.01.2013 @ 22:38:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Харесвам такива приказки...
@--;--


Re: Номад
от Omaia на 02.01.2013 @ 23:21:10
(Профил | Изпрати бележка)

Много ми хареса!

ЧНГ, Кейт! :)
Красиво, поетично и блажено да ти е!


Re: Номад
от zaltia на 04.01.2013 @ 18:09:22
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за тази разходка сред звездите...
Един твой чудесен стих Катя!!!
Здрава, и усмихната да ти е Новата година!!!


Re: Номад
от katbalu на 10.02.2013 @ 22:52:13
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти Zaltia! След едно дълго блуждаене сред звездите кацнах отново тук - на малката си поетична планета:))) И на теб ти желая прекрасна пълноцена и щастлива година! Е, днес пък също е Нова година според китайския хороскоп:)))

]