автор: jynx

Кръстьо се наведе да се завърже. Обувката на жена му профуча над него и се заби с трясък във входната врата.
- Какво по дяволите правиш. – попита уплашено дъщеря си.
- Стрелям! – каза тя и се втурна нагоре по стълбището.
- Можеш да ми извадиш окото с тази обувка... Ей... – но тя вече не го чуваше.
Затвори вратата след себе си, и още на първата крачка направи гримаса от болка. Обувките му убиваха. Направо деформираха краката му. Страшно го боляха, но продължаваше да ги носи, къде от инат, къде защото новите бяха прекалено скъпи. Валеше. Ситен и злобен дъжд който се събира на поточета и се влива в насъбралата сила река по краищата на улицата. Работници в оранжеви дрехи копаеха под дъжда отстрани на пътя.
- Ей ти! Извика един от тях. – Не минавай от там! Заобиколи! Заобиколи ти казвам!
- Мамка ти... – прошепна Кръстьо и нагази внимателно в калта. Колкото и да внимаваше къде стъпва не можа да се опази чист. Докато стигне до спирката се беше изкалял до колене.
- Тъпо копеле, - говореше си тихо- сега се сетили да прекарват тръби... не минавай оттам! не минавай...нещастник!
Под спирката на автобуса чакаха още няколко човека. Кръстьо предпочете да седи малко отстрани под неприятния дъжд, пред това да чувства неудобните им погледи върху себе си. Чадърите не можеше да понася. Извади билетче от портфейла си, и го пъхна в задния джоб за да може да го извади веднага щом се качи на автобуса. Покрай него притича мокро куче и той се насили да не настръхне. Обичаше кучета, много, но след като ги опознае. Автобусът дойде разплисквайки вода около себе си, и нанесе допълнителни поражения на по-невнимателните. Кръстьо не беше от тях. Изчака да го подмине не метър два и се качи на последната врата. Беше претъпкан. Проправи си път с хиляди извинения до перфоратора, пъхна билета и натисна силно. Заяде! Заяде, но направи половината от дупките. Идеше му да закрещи. Поне веднъж седмично перфоратора заяждаше. Вече му се беше случвало няколко пъти да се разправя с контрольори които го обвиняваха в измама. Много добре знаеха че перфораторите заяждат, но продължаваха да искат от него да плати глоба. Сега щеше да пътува с двойно перфориран билет през целия път и дори да не се качат контроли, щеше да се притеснява и да се оглежда все едно е престъпник. И днес нямаше. Слезе на своята спирка и пресече улицата. Имаше да повърви малко пеша. Отвреме навреме се спираше, и изтупваше крачолите си. Докато стигне до склада беше почти чист, макар и доста мокър. Нищо. За няколко часа щеше да изсъхне. Отпред намусени го чакаха редовните клиенти. Поздравиха го сърдито, въпреки че не беше закъснял. Вдигна мрежата и отключи.
А там нетърпеливо звънеше телефон.