автор: Boryana

Обичам те. Обича те душата ми,
приседнала на края на Вселената,
която люшка моите измами,
че неотровен е дъхът на времето.

Обичам те. При все, че празнотата,
която раждаш в мене, ме убива.
Студено е. Навън беснее вятърът.
И всеки дъжд по малко ме отмива.

Обичам те. Не ми остана къща,
в която да те чакам. Врязвам белези,
прегръщам ги и в себе си се връщам.
При липсите, оставени от тебе,

при пълното със гласове мълчание,
което от очите ми се стича.
А ти сънувай- първо, как ме няма,
и после- колко много те обичам.