автор: ivliter

Двама работници разтоварват кашони в един склад. Изглежда, че ще да са доста тежки, защото по едно време спират да си починат. Единият вади кутия с цигари и запалва.
- Нали ги беше отказал? Пак ли пропуши? – пита го другият работник.
- Пак. Вече трети път се мъча да ги спра и все не успявам. Нямам воля за това.
Думите на пушача ме карат да се замисля за волята.
- Само чакаш някаква дума да ти се набие в съзнанието и веднага започваш да чоплиш в нея – бързо идва мисъл от Ведрина.
- А не трябва ли?
- Всички знаят, че тя е една от най-важните черти на характера. Какво толкова има да му мислиш?
- Този мъж каза, че нямал воля за това, да откаже цигарите.
- Е?!
- Запитах се дали човек ако няма воля за едно нещо, няма да има и за каквото и да било? Ти как мислиш?
- Според мене, за едни неща може да има, а за други не. Твоето мнение по този въпрос какво е?
- На мен пък ми се струва, че ако човек е безволев, то той си остава такъв за всяка една работа, ще проявява чертите на характера си с каквото и да се захване.
- Как би формулирал това понятие? – пита ме Ведрина.
- Волята е способност на човека съзнателно да управлява своите постъпки, да ги насочва към съзнателно поставени цели и да преодолява външни и вътрешни трудности и препятствия.
- Какво е отношението ти към хора, които нямат силна воля?
- Съжалявам ги. Мисля че се нуждаят от помощ. Човекът без воля е играчка в ръцете на случая.
- Раждаме ли се с нея или я придобиваме ?
- И едното е вярно, и другото. Всеки от нас сам поставя цената на своята личност – голяма или малка, зависи от нашата воля. Човекът е като градина, пълен с много богатства и възможности, но всичко в живота ни ще зависи от градинаря, който е нашата воля.
В това време пушачът хвърля угарката на земята и завъртваподметка върху нея да я изгаси. Двамата отново вземат от кашоните и ги понасят към зейналата врата на склада. Загледан в гърбовете им казвам на Ведрина:
- Мнозина може да имат желание да направят нещо, но малцина измежду тях имат воля да го сторят.
- Както се казва, който няма воля, всичко му е неволя – допълва разсъжденията ми моята събеседничка.
В това време се сещам, че трябва да отида на заплануваната тренировка във фитнес залата, а аз определено имам воля за това. Кимвам на Ведрина за довиждане и се отдалечавам бързо от мястото на нашия разговор.