автор: tanq_mezeva

Кротко морна, приютена
във прегръдка, след нега,
чезне в мир, в покой смирена,
нестинарската душа.

Че от късни нощни доби,
чак до утринни зори,
момък мил, левент безспорен,
кръшна й снага мори.

Гали вежди-гайтанлии,
а в ресниците със плам,
месечинкови фонтани,
заблещукваха без срам.

Плитки-водопад разплита,
вдъхва мускус, аромат,
а в очите, без да пита,
пали зарева от страст.

Кротка, морна, приютена
във прегръдка, след нега,
пита, малко притеснена,
сън ли бе, или мечта?!