автор: apostola

Небето ниско слезе - до земята.
Студената целувка залепи.
И вятър между клоните се мята.
Смълчани гледат голите липи.

Къде се скриха птиците небесни?
Защо замлъкна цялата гора?
И тишината бяла с ленти тесни
простора в миг и властно прикова.

И полетяха белите парцалки
във вихъра на своя нощен танц.
А утре пак по пресните пързалки
студът ще се превърне в стъклен гланц.

Ще се белеят фигурите снежни,
направени от весели деца.
И под затоплени качулки нежни
ще руменеят техните лица.

Вали сега в душата тишината
и трупа бели спомени във мен.
И искам да прескоча планината
дете да се почувствам в този ден.